Една неосъществена прожекция

Ако случайно някой ден решите да отидете да гледате прожекция в кино Одеон, за по-сигурно агитирайте още поне 3-4 приятели да дойдат с вас, иначе може да се окаже, че сте се разкарвали напразно. Точно това се случи с мен днес- доста нелепо, бих казала. Отидох за обявена прожекция, но се оказа, че съм единственият зрител и прожекцията не се състоя. На въпроса колко човека трябва да има в залата, за да се прожектира филм, ми бе отговорено "Ами поне четирима-петима". На стъклото на касата беше лепната заповед от управителя на киното, в която беше упоменато нещо за минимален брой зрители, но.....забележете, в случаите, когато има жив превод. За обичайните прожекции- нищо. На въпроса ми откъде имат нареждане за минимален брой зрители, ме препратиха към директора на Националната филмотека. Там ме изгледаха доста странно, когато казах, че идвам да се оплача,че не са ми пуснали филма. "Да сте чували за киносалон, където се прожектира филм за един зрител?". Получих уверение, че изискването за минимален брой зрители си имало законово основание. Прегледах всичко, свързано с киното и филмовата индустрия, до което можах да се добера, но засега никъде не виждам да се споменава нещо за броя на зрителите. Допускам, че всеки киносалон би могъл да има свои правила, но защо тези правила ги няма написани черно на бяло?

Няколко въпроса се набиват след такава случка. Кино "Одеон" се води към Националния филмотечен център. Идеята на киното е да популяризира стойностни филми с непреходна ценност. Приема се, че кино "Одеон" не е комерсиален тип кино, а е насочено към ценителите и любителите на филмовата класика. В него работят хора, които са на заплата. Какво пречи тогава да се пусне един филм на един или двама или трима зрители? Какви загуби, принципно погледнато, може да причини такава прожекция? Защо ли не си представям да отида на прожекция в кино Арена, напр., и да ме върнат, защото няма достатъчно зрители?

А филмът, който не можах да гледам, беше "Исус от Монреал" на Денис Аркан- един култов, абсолютно разбиващ филм!

Блогиране

Намерих много интересно занимание- да обикалям по блоговете на случайни хора, като използвах бутона "next blog". Почувствах се, сякаш въртя копчето на радиото и чувам различни станции. Поразително е през какво многообразие преминах само за няколко минути! Вчера попаднах в блога на американска фотографка, днес скочих в политически блог, после в блог на 8- годишно момиче, после в блог на немски език, посветен на сънищата, после в християнски блог, после в блога на една аниматорка, и т.н. и т.н. Усещането е много особено. Все едно чрез някаква вълшебна способност мога за секунди да долитам до хора в най-отдалечени краища на Земята, и да докосвам живота им.

Тази картинка превъзходно предава как си представям докосването на хората през блоговете. В действителност, това е една блогосфера- намерих я на сайта, посветен на "мега-обществото" (дано не е проблем, че взех "назаем" картинката!)- http://icommons.org/2006/08/26/megacommunity-manifesto/
(О, радост- намерих лицензионната им страница и няма проблем с използването на картинката!)

Това чувство ме кара да си мисля, че има смисъл човек да пише блог. Все едно да оставиш на зведната карта на небето знак до една звезда с твоето име....