Щастливи майки, кърмени бебета

Помогнете на тази презентация да спечели награда,която ще отиде в помощ на българските майки и бащи в подкрепа на повече информация за кърменето!

Happy mothers,breastfed babies

View more OpenOffice presentations from Ivelina Atanasova.

Да си спомним за Събина Чернева

Днес един възпоменателен некролог във в.Труд ми припомни, че преди една година беше нелепо прегазена от автобус студентката Събина Чернева. Не я познавам, но по една случайност я видях минути след смъртта й. Това е нещо, което никога няма да забравя. Затова искам днес да си спомним за нея и за хилядите невинни жертви, загинали в инциденти на пътя. Мило момиче, мир на душата ти, така рано откъсната от земния живот!

Втори граждански протест срещу липсата на места в детските градини в София

По последни данни 10 970 деца остават без места в детските ясли и градини в гр. София. Не знам дали цифрата стряска Столична община, но би трябвало. Това са 10 970 майки, които не могат да се върнат на работа, защото няма кой да гледа децата им. Проблемът е огромен. Новата точкова система за кандидатстване през Интернет може да е стъпка напред в сравнение с безумието на "бързите пръсти" от миналата година, както и в сравнение с денонощните опашки пред ОДЗ-тата, обещанията за щедри дарения,рушветите, търсенето на връзки и пр., но тя още по-безмилостно оголи драматичната липса на места. Дългите дискусии относно това как по-справедливо /или по-точно, как по-малко несправедливо/ да се разпределят 5818 свободни места на 16 788 кандидатстващи деца основателно предизвикаха опасения за дискриминация, тъй като на всички от самото начало беше ясно, че каквато и да е системата за кандидатстване, един огромен процент от децата ще останат навън.

Проблемът с детските заведения в гр. София беше занемарен с години. За управниците на града беше много удобно да се възползват от намаляването на раждаемостта през 90-те години и да раздадат под наем апетитни парчета от сгради на бивши детски градини.Разбира се, когато раждаемостта започна да се покачва отново, никой не си направи труда да предвиди задаващия се дефицит на места и съответно да планира някакви мерки в тази насока. В последно време най-после се забелязва някаква активност от страна на Столична община, но с темповете, с които тя се движи,дефицитът ще ескалира поне още няколко години. На всички родители трябва да е ясно, че подобряване на ситуацията може да настъпи само при постоянен граждански натиск. Трябва да пренасочим енергията си от пасивно възмущение към активно несъгласие.

Затова ви каним да отбележите по един нетрадиционен начин 1-и юни- Денят на детето,като присъствате на мирния позитивен граждански протест пред сградата на Столична община. Нека да протестираме не само за нашите деца, но и за децата, които тепърва ще се раждат!

1 юни, 10.30ч.,в градинката пред сградата на Столична община на ул.Московска 33.

Най-после метро в Младост!

Макар и с голямо закъснение, но все пак хубави неща се случват и в София. След години на кошмарни мъки в придвижването до центъра, Младост се сдоби най-после със своята отсечка на Метрото.Още не мога да му се нарадвам! Не е за вярване какъв стрес причинява ежедневното мъчително пътуване през задръстването на бул. Цариградско шосе, както и проблемът с паркирането в центъра. Всичко това най-после приключи! Страхотно е чувството да седнеш в мотрисата и след 9 минути вече да си в центъра- без притеснение, без бързане. Жалко, че все още има толкова много квартали в София, за които метрото си остава мечта от далечното бъдеще....

Музикална кутийка

Понякога денят е съвсем обикновен,неотличаващ се с нищо от предишните. Но в него се случва едно дребно нещо,което се навръзва на броеницата на живота ти и си казваш "Ето, този миг бих искала да отнеса със себе си, това е моят живот!". Така днешният ден ме дари със сбъдването на мечтата на дъщеря ми да си има музикална кутийка. Да, от онези, старомодните музикални кутийки от нашето детство! След безуспешно обикаляне по детските и сувенирните магазини влязох в едно невзрачно магазинче и на въпроса ми дали има музикална кутийка продавачката се засуети да сваля последната от горния рафт на витрината.В този момент се почувствах като дете, получило най-голямата награда! Успях да изпълня мечтата на дъщеря ми! Дядо Коледа наистина ще й донесе музикална кутийка!

Седем години без мама

Вече седем години без мама....Родих две внучки, които тя не можа да види. Седем години от живота ми, които минаха без нея.Много ми се искаше да изброя някои от спомените,които са винаги пред очите ми....но не знам дали ще мога.

Нося те в сърцето си, мамо, така, както ти си ме носила под сърцето си! Обичам те!

10 ноември- 19 години от края на лъжата

Днес е една паметна дата. Никога не пропускам да я забележа. Бях на почти 19 години,студентка първи курс. Дядо ми на 88 години доживя падането на омразния му режим.Чувството за нещо приказно, невероятно, усещането за неочаквано освобождение изпълни дома ни. В началото не можехме да повярваме. Мислехме си, че целия ни живот ще мине в:
-сивотата, соц щандовете, старите колбаси, забраните,съветската телевизия,изтърканите обещания за светло бъдеще, на които вече никой не вярваше;
-омазнената опаковъчна хартия в магазините;сивият салам;опашките за месо и плодове
-фонда за идеологически опасни и забранени книги в Народната библиотека
- милицията около църквите по християнските празници
- жалкия атеизъм
-дъвките "Идеал" и шоколадчетата "Кума Лиса"
-стенвестниците
-Комсомолът
-политическите доклади в училище
-Берлинската стена
и т.н.

Като че ли специално по случая, в БГ-Мамма се появи една симпатична тема за "забравените жестове"- нещата, които едно време бяха наше ежедневие, а сега вече звучат като анахронизъм (и слава богу). На който му е интересно, нека си направи един "преговор" на социалистическия ни бит.

Не изпитвам и капчица носталгия по тези дребни детайли, които изпълваха живота ни тогава.Детството и тези спомени са ми скъпи единствено и само заради спомена за най-близките ми хора, които вече не са живи- майка ми,дядо ми, баба ми. Когато се връщам назад,имам чувството, че сме живяли на друга планета. Бяхме участници в един зловещ и некадърен обществен експеримент,чиято попара ще сърбаме още дълги години.

И все пак, само с неговия край имаше надежда, че нещо ще започне да се променя.Затова,нека да празнуваме днешния ден!