Най-после метро в Младост!

Макар и с голямо закъснение, но все пак хубави неща се случват и в София. След години на кошмарни мъки в придвижването до центъра, Младост се сдоби най-после със своята отсечка на Метрото.Още не мога да му се нарадвам! Не е за вярване какъв стрес причинява ежедневното мъчително пътуване през задръстването на бул. Цариградско шосе, както и проблемът с паркирането в центъра. Всичко това най-после приключи! Страхотно е чувството да седнеш в мотрисата и след 9 минути вече да си в центъра- без притеснение, без бързане. Жалко, че все още има толкова много квартали в София, за които метрото си остава мечта от далечното бъдеще....

Музикална кутийка

Понякога денят е съвсем обикновен,неотличаващ се с нищо от предишните. Но в него се случва едно дребно нещо,което се навръзва на броеницата на живота ти и си казваш "Ето, този миг бих искала да отнеса със себе си, това е моят живот!". Така днешният ден ме дари със сбъдването на мечтата на дъщеря ми да си има музикална кутийка. Да, от онези, старомодните музикални кутийки от нашето детство! След безуспешно обикаляне по детските и сувенирните магазини влязох в едно невзрачно магазинче и на въпроса ми дали има музикална кутийка продавачката се засуети да сваля последната от горния рафт на витрината.В този момент се почувствах като дете, получило най-голямата награда! Успях да изпълня мечтата на дъщеря ми! Дядо Коледа наистина ще й донесе музикална кутийка!

Седем години без мама

Вече седем години без мама....Родих две внучки, които тя не можа да види. Седем години от живота ми, които минаха без нея.Много ми се искаше да изброя някои от спомените,които са винаги пред очите ми....но не знам дали ще мога.

Нося те в сърцето си, мамо, така, както ти си ме носила под сърцето си! Обичам те!

10 ноември- 19 години от края на лъжата

Днес е една паметна дата. Никога не пропускам да я забележа. Бях на почти 19 години,студентка първи курс. Дядо ми на 88 години доживя падането на омразния му режим.Чувството за нещо приказно, невероятно, усещането за неочаквано освобождение изпълни дома ни. В началото не можехме да повярваме. Мислехме си, че целия ни живот ще мине в:
-сивотата, соц щандовете, старите колбаси, забраните,съветската телевизия,изтърканите обещания за светло бъдеще, на които вече никой не вярваше;
-омазнената опаковъчна хартия в магазините;сивият салам;опашките за месо и плодове
-фонда за идеологически опасни и забранени книги в Народната библиотека
- милицията около църквите по християнските празници
- жалкия атеизъм
-дъвките "Идеал" и шоколадчетата "Кума Лиса"
-стенвестниците
-Комсомолът
-политическите доклади в училище
-Берлинската стена
и т.н.

Като че ли специално по случая, в БГ-Мамма се появи една симпатична тема за "забравените жестове"- нещата, които едно време бяха наше ежедневие, а сега вече звучат като анахронизъм (и слава богу). На който му е интересно, нека си направи един "преговор" на социалистическия ни бит.

Не изпитвам и капчица носталгия по тези дребни детайли, които изпълваха живота ни тогава.Детството и тези спомени са ми скъпи единствено и само заради спомена за най-близките ми хора, които вече не са живи- майка ми,дядо ми, баба ми. Когато се връщам назад,имам чувството, че сме живяли на друга планета. Бяхме участници в един зловещ и некадърен обществен експеримент,чиято попара ще сърбаме още дълги години.

И все пак, само с неговия край имаше надежда, че нещо ще започне да се променя.Затова,нека да празнуваме днешния ден!

Голямото четене

БНТ започва кампания за откриване на любимия роман на българина,следвайки формата на предаването The Big Read на BBC. Целта на кампанията е да повиши интереса към четенето и книгите.

Ето моят избор от заглавия дотук:

Майсторът и Маргарита на М.Булгаков

Пустинята на Жан Мари Клезио

Игра на стъклени перли на Херман Хесе

Името на розата на Умберто Еко

Дзен и изкуството да поддържаш потоциклет на Робърт Пърсиг

Лайла на Робърт Пърсиг

Черната книга на Орхан Памук

Спутник, моя любов
и
Кафка на плажа на Харуки Мураками

Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни

Ще има и още....:-))

Голямото четене

Коремчето вече го няма:-))

Ето кой седеше в това коремче:-)). На 17.09.2008 се роди нашата дъщеря Галина- 3500 гр, 51 см. Вече съм многодетна мама. Имам си и нов блог за родителски вълнения:-)).

Преди финала:-))

Изминаха 37 седмици от появата на малката точица, малкото плодно сакче, с което изненадващо посрещнах Новата 2008 година. Малката топчица с тупкащо сърчице стана голямо бебе, което жизнерадостно разпъва корема ми, натиска таза ми надолу, удря по пикочния ми мехур и май вече иска да излезе:-)). Всеки момент може да ме призове да тръгваме към болницата и нейното/неговото освобождение на бял свят. В мен се бори копнежът да се отърва от тежкия вече корем и да се погледнем очи в очи с моето бебе, и страхът от болката, от неизбежната промяна в живота на цялото ни семейство. Моля се за едно бързо и леко раждане, за здраво бебе и чудесно начало на новата страница в живота ни!