Преди финала:-))

Изминаха 37 седмици от появата на малката точица, малкото плодно сакче, с което изненадващо посрещнах Новата 2008 година. Малката топчица с тупкащо сърчице стана голямо бебе, което жизнерадостно разпъва корема ми, натиска таза ми надолу, удря по пикочния ми мехур и май вече иска да излезе:-)). Всеки момент може да ме призове да тръгваме към болницата и нейното/неговото освобождение на бял свят. В мен се бори копнежът да се отърва от тежкия вече корем и да се погледнем очи в очи с моето бебе, и страхът от болката, от неизбежната промяна в живота на цялото ни семейство. Моля се за едно бързо и леко раждане, за здраво бебе и чудесно начало на новата страница в живота ни!