10 ноември- 19 години от края на лъжата

Днес е една паметна дата. Никога не пропускам да я забележа. Бях на почти 19 години,студентка първи курс. Дядо ми на 88 години доживя падането на омразния му режим.Чувството за нещо приказно, невероятно, усещането за неочаквано освобождение изпълни дома ни. В началото не можехме да повярваме. Мислехме си, че целия ни живот ще мине в:
-сивотата, соц щандовете, старите колбаси, забраните,съветската телевизия,изтърканите обещания за светло бъдеще, на които вече никой не вярваше;
-омазнената опаковъчна хартия в магазините;сивият салам;опашките за месо и плодове
-фонда за идеологически опасни и забранени книги в Народната библиотека
- милицията около църквите по християнските празници
- жалкия атеизъм
-дъвките "Идеал" и шоколадчетата "Кума Лиса"
-стенвестниците
-Комсомолът
-политическите доклади в училище
-Берлинската стена
и т.н.

Като че ли специално по случая, в БГ-Мамма се появи една симпатична тема за "забравените жестове"- нещата, които едно време бяха наше ежедневие, а сега вече звучат като анахронизъм (и слава богу). На който му е интересно, нека си направи един "преговор" на социалистическия ни бит.

Не изпитвам и капчица носталгия по тези дребни детайли, които изпълваха живота ни тогава.Детството и тези спомени са ми скъпи единствено и само заради спомена за най-близките ми хора, които вече не са живи- майка ми,дядо ми, баба ми. Когато се връщам назад,имам чувството, че сме живяли на друга планета. Бяхме участници в един зловещ и некадърен обществен експеримент,чиято попара ще сърбаме още дълги години.

И все пак, само с неговия край имаше надежда, че нещо ще започне да се променя.Затова,нека да празнуваме днешния ден!