Преди няколко дни гледах за втори път "Огледало" на Тарковски. Струва ми се, че го разбрах. Филмите на Тарковски показват вътрешния свят на човека, най-съкровеното му "аз". Затова всеки, който очаква да ги възприеме по традиционния начин, може да изпита голямо недоумение, да се отегчи и просто да остане равнодушен. Намерих едно много интересно интервю на Тарковски, в което той говори за творчеството си и целите на творчеството въобще.. По-късно ще препиша някои цитати от него.
четвъртък, март 23, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Вчера гледах "Зеркало" и останах леко разочаован. Не беше труден за гледане, защото традиционно-красивите образи на Тарковски са достатъчни да приковат зрителя, като доставят неповторима естетическа наслада. На емоционално ниво обаче, филмът ми се стори непробиваем. Не ме накара да изпитам никакви чувства. Не симпатизирах на героите по никакъв начин. Не успях да открия какъвто и да е мотив в техните действия. За "вътрешния свят на човека" - аз не успях да го възприема по такъв универсален начин - за човека по принцип. Може би по-скоро като автобиографичен поглед на Тарковски върху лично неговото си "аз" и начина по който той реагира на заобикалящия свят.
Единственият по-разкриващ момент беше този с жената, на която и се беше сторило, че е направила грешка при набора за печатането на книгата.
Това, което ми направи най-силно впечетление беше безизразността на героите - като че ли изпитваха някакви чувства, но майсторски ги прикриваха. Не смятам, че това е универсална, общочовешка характеристика на вътрешното "аз".
В сравнение, "Сталкер" освен че предостави изумителна визуална красота, успя да ме въвлече и с духовно пътешествие и с търсенията на героите.
Изобщо, не успях да "разбера" Зеркало и не ме развълнува по никакъв начин. Препоръчвам го само като визуална наслада.
Да, мисля, че си прав(а) за това
"Може би по-скоро като автобиографичен поглед на Тарковски върху лично неговото си "аз" и начина по който той реагира на заобикалящия свят."
Наистина филмът е много личен.При мен той отключва някакви мои (също лични :-))) асоциации и резонира по друг начин.
Интересно е да се спомене, че образът на майката и съпругата са представени от една актриса.
Публикуване на коментар