"Нова Европа" или новите предразсъдъци

Вчера с голям интерес си купих поредното ДВД към в. "Капитал"- сериите "Нова Европа" на Майкъл Пейлин- известният британски комик и пътешественик. Страшно го харесвам, гледала съм другите му поредици- "От полюс до полюс", "Пълен кръг" и "Около света за 80 дни". "Нова Европа" е пътешествие през страните зад Желязната завеса- бивша Югославия, Албания, България, Турция, прибалтийските републики, бивша Чехословакия.....
Не само че преживях огромно разочарование, но никога не съм се чувствала толкова обидена от представянето на страната ни. И двете серии, които изгледах, бяха изцяло повлияни от политическата позиция на Великобритания. Страните бяха представени в светлината на политическите отношения, поддържани с Великобритания. Онзи свеж, непредубеден, толерантен поглед, който толкова много ме възхищаваше в другите поредици, тук напълно отсъстваше.

Какво показа екипът на ББС от България? Празникът на Бялото Братство в Рила, Азис и циганите в Столипиново в Пловдив. Вилата на Стефан Китанов и казаните за варене на ракия. Беше обърнато специално внимание колко са дискриминирани циганите в България, как не получават образование и работа. Нямаше нито една дума за старата ни история. България няма история. Няма фолклор, няма Рилски манастир или тракийски гробници.

Дано не бъда разбрана погрешно. Не очаквам някой да ни прави реклама или да ни показва по-хубави, отколкото сме. Аз съм от хората, които с две ръце подкрепят правенето на филми като този за дома в Могилино, защото това е истината, това са реални факти, и защото това е единственият начин българските политици да се размърдат- когато се изложим пред други страни.
Но когато се прави един кратък портрет на страната ни, сред останалите балкански и източно-европейски страни, и когато тенденциозно се показват циганите като пример за това колко сме далече от европейските ценности, е нормално да се почувствам по този начин. Горчиво съм разочарована както от пряката намеса на политиката в един наглед добронамерен популярен филм, така и от Майкъл Пейлин, който е допуснал да бъде използван за такава евтина кампания.

Новини от деня

Почина писателят Артър Кларк

Лек път на душата ти, писателю, и дано да видиш чудесата на необятните космически пространства така, както си ги представяше!

Далай лама иска подновяване на диалога с Пекин
Още новини от размириците в Тибет

Българското общество се страхува от деца с увреждания, сочи изследване

Баба Марта показва капризния си характер

Проговори германецът, свалил самолета на писателя Антоан Сент-Екзюпери

И една много силна статия за убийството в с. Трън

Още едно детенце замина към небето.....

Това е Светльо- Светлозар Чолаков. Той беше болен от левкемия. Тази снимка е направена след трансплантацията на костен мозък, извършена в болница в Мюнхен.

Светльо е едно от дечицата на сайта "Спаси, дари на...." Едно от многото деца, за които българската държава така и не намери пари....Парите, слава богу, се намериха, отново с помощта на благотворителни кампании, на милосърдието на много хора и на вече изградената репутация на сайта като едно надеждно място за фокусиране на усилията на семействата, изпаднали в тази страшна ситуация. Светльо замина за Мюнхен през юли 2007г. Операцията и възстановителният период минаха успешно. Надеждите на всички за окончателното му оздравяване бяха големи, докато на 14.02.2008г. не се прояви изключително рядко усложнение, пред което лекарите бяха безсилни. Буквално за няколко часа пред очите на родителите си състоянието на Светльо рязко се влоши и той изпадна в кома.

Светльо си отиде вчера, 10 март, в 12ч. на обяд. Всички нас, които бяхме ангажирани по някакъв начин със съдбата му, много ни боли. Успешната кампания за лечението му беше за нас лъч надежда след загубата на Даринка. Надявахме се, по човешки, че съдбата ще се "реваншира" чрез него. В такива случаи най-страшният въпрос е "защо". За мен това е въпрос, който излиза извън границите на човешкия разум и познание. Отвъд него започва смъртта на надеждата и безкрайното отчаяние. Много е трудно да бъдем мъдри, когато умира дете. Сякаш умира една частичка от нас самите....

Много ме боли, когато гледам тази снимка. На нея е прекрасната усмивка на Светльо, надеждите му за бъдещи игри, уроци, приятелства, за едно нормално детство. Трудно е да разберем и повярваме, че тези надежди вече няма да се осъществят в този свят. Всъщност не знам какво искам да ви кажа с този постинг. Може би ми се иска да прочетете повече за Светльо, за неговата борба с болестта, за да живее част от спомена за него и у вас.

Запалете една свещичка за Светлето, помолете за душата му, ако сте вярващи, целунете детенцето до вас, направете нещо хубаво! Докато сме живи, можем да променим много неща!

Мир и светлина на душата ти, Светленце! Много ще ни липсваш! Сега вече никаква болка няма да те докосне.....

Борбата на Светльо:

http://www.save-darina.org/content/category/1/24/110/