Днес с мъжа ми видяхме прегазеното момиче на кръстовището на бул. Дондуков и Васил Левски. Отивахме на работа с колата и пътувахме от моста Чавдар по посока към ул.Раковска. На светофара на Дондуков и Левски забелязахме, че имаше няколко спрели автобуса и се наложи да ги заобиколим отляво. Когато преминавахме кръстовището, видяхме автобуса, който беше спрял на завоя.Първоначално помислихме, че е аварирал,но секунди след това видяхме страшна гледка- едно младо момиче лежеше неподвижно под втората гума. За първи път ми се случва да видя загинал човек. Шокът беше ужасен. Момичето лежеше на асфалта, сякаш спеше. Имаше средно дълга къдрава коса.Около нея имаше малка локва кръв.Прииска ми се да сляза от колата, да отида при нея,да я прегърна и да я вдигна от земята.
Странно е това как всички знаем, че ще умрем, но по-силно от това знание ни разтърсва непосредствената среща със смъртта, особено когато тя е внезапна и неочаквана. Ужасно е да си представиш, че това момиче минута преди инцидента е вървяло към работата си като всички нас и само за секунди животът й е свършил. А наоколо всичко продължаваше както всеки ден....
06/06- Името на момичето е Сабина Чернева, на 24 години.....Мир на душата ти, мило момиче!
четвъртък, юни 05, 2008
Момиче бе прегазено от автобус
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Събина Чернева беше моя състудентка от СУ. Там следвахме 5 години право. На следващият ден тя трябваше да си получи дипломата за ЮРИСТ. Тя беше много добро и почтенно момиче, скромна. Никога, на никого не е казала лоша дума, никога не е говорила лошо за хората или преподавателите. Беше прекрасен човек, умен правист, знаеше езици. Толкова съм потресен от нелепата и смърт, такава голяма трагедия сполетя нашия випуск, че се чудя как някой направиха абслувенски бал 8 дена по-късно. Събина Чернева беше много усмихната и весела, някак си не беше за нашия лош свят. Често се питам, не защо загина толкова млада, а защо си отиде по този трагичен начин, тя не го заслужаваше. Събина е единствено дете на родителите си.
Почиваи в мир!
Завинаги една от нас!
Благодаря ти за коментара....много ми е жал за Събина....
Благодаря ви, че сте писали за Съб. Аз така и виках в последните няколко години. Беше най-добрата ми приятелка откакто се запознахме - в училище в Сливен в първи клас. Седем години седяхем на един чин, после в гимназията дойдох в София и си пишехме и чакахме да станем студентски за да сме пак в един град. Толкова много искаше да завърши право че в последните месеци докато вземе изпитите всички само това чакахме и пожелавахме...Радвам се че сега попадам на този пост, защото в момента дори приятелите ни избягват да я споменават пред мен, а аз не искам да си мисля че я забравят...
shadows,страшно съжалявам, че сте загубила приятелката си!Вероятно приятелите ви тъгуват по своему за нея. В онзи ужасен ден, когато това се случи, бях толкова потресена, че трябваше да говоря за това по някакъв начин. Сега, след вашите постинги, се радвам, че съм го направила и че продължаваме да говорим за Събина.
За което съм много благодарна!
Една година от нелепия инцидент със Събина....да си спомним за нея!
Публикуване на коментар