Седем години без мама

Вече седем години без мама....Родих две внучки, които тя не можа да види. Седем години от живота ми, които минаха без нея.Много ми се искаше да изброя някои от спомените,които са винаги пред очите ми....но не знам дали ще мога.

Нося те в сърцето си, мамо, така, както ти си ме носила под сърцето си! Обичам те!

10 ноември- 19 години от края на лъжата

Днес е една паметна дата. Никога не пропускам да я забележа. Бях на почти 19 години,студентка първи курс. Дядо ми на 88 години доживя падането на омразния му режим.Чувството за нещо приказно, невероятно, усещането за неочаквано освобождение изпълни дома ни. В началото не можехме да повярваме. Мислехме си, че целия ни живот ще мине в:
-сивотата, соц щандовете, старите колбаси, забраните,съветската телевизия,изтърканите обещания за светло бъдеще, на които вече никой не вярваше;
-омазнената опаковъчна хартия в магазините;сивият салам;опашките за месо и плодове
-фонда за идеологически опасни и забранени книги в Народната библиотека
- милицията около църквите по християнските празници
- жалкия атеизъм
-дъвките "Идеал" и шоколадчетата "Кума Лиса"
-стенвестниците
-Комсомолът
-политическите доклади в училище
-Берлинската стена
и т.н.

Като че ли специално по случая, в БГ-Мамма се появи една симпатична тема за "забравените жестове"- нещата, които едно време бяха наше ежедневие, а сега вече звучат като анахронизъм (и слава богу). На който му е интересно, нека си направи един "преговор" на социалистическия ни бит.

Не изпитвам и капчица носталгия по тези дребни детайли, които изпълваха живота ни тогава.Детството и тези спомени са ми скъпи единствено и само заради спомена за най-близките ми хора, които вече не са живи- майка ми,дядо ми, баба ми. Когато се връщам назад,имам чувството, че сме живяли на друга планета. Бяхме участници в един зловещ и некадърен обществен експеримент,чиято попара ще сърбаме още дълги години.

И все пак, само с неговия край имаше надежда, че нещо ще започне да се променя.Затова,нека да празнуваме днешния ден!