Могилино, българските евродепутати и Великолепната шесторка

Вече шест месеца минаха от излъчването на филма на британската журналистка Кейт Блюит за нечовешките условия в дома за деца с увреждания в с.Могилино. Как реагираха и какво направиха българските политици през това време? Верни на стратегията си да крият глави в пясъка, те счетоха за нужно просто да се направят, че проблем в действителност няма. Лишени от абсолютно всякакъв политически и граждански морал, вместо да поемат отговорността и вината за случващото се- не само в Могилино, но и в редица други подобни домове, те намериха най-лесното решение, а именно, да прехвърлят вината върху някой друг. Филмът веднага беше обявен за злостна политическа кампания за оклеветяване на страната ни. Той , разбира се, беше окачествен като преднамерен, не показващ цялата истина, нагласен и пр. и пр. Най-колоритно се изказа обидената министърка на социалното министерство, г-жа Емилия Масларова, която щедро демонстрира своята некомпетентност, невежество и явно дискриминационно отношение към децата с увреждания. Ето някои от нейните медийни "бисери":

"Откровено да ви кажа, това е една много груба манипулация, преекспонирана. Съжалявам, че се включиха и българските медии, защото аз, ако искам да, извинете за израза, да злепоставя някоя държава мога да направя много по-страшен филм. И то много."(http://www.inforadio.bg/theme.php?item=800)

"Аз съм убедена, че където и да отидете, тъй като добре съм запозната с аналогични случаи поне в европейските страни, ситуацията е почти същата."(http://www.inforadio.bg/theme.php?item=729)


"Струва ми се, че крайно време е да се разбере, че когато едни хора, било то възрастни, деца са с тежки умствени увреждания, те не могат да проговорят, нито да започнат да четат. Те просто нямат никаква възможност, ние там имаме и психолог, разбира се, че нямаме суперусловията, но това са деца, които това могат, толкова."http://www.inforadio.bg/theme.php?item=729

Разбира се, българските политици бързо разбраха, че за да замажат гафа, само приказките няма да помогнат. Закипя трескава социална работа. Министерството на труда и социалната политика изведнъж роди нова концепция за проблема с домовете. Най-важното на този етап се оказа да се натамънят цифрите, за да се хвърли поне временно прах в очите на европейската общественост. Зад сложните съкращения, като ДВН-ЦВН (Дом за временно настаняване- Център за временно настаняване), ДДМУИ- ДМУИ- (Дом за деца и младежи с умствена изостаналост- Дом за младежи с умствена изостаналост) се крият опити за статистическа еквилибристика, която обаче не носи никакво реално подобряване на положението на децата, нито е белег за наченки на сериозна и отговорна стратегия за радикалното реорганизиране на грижата за тези деца и развиване на алтернативи за тяхното отглеждане.

На помощ, разбира се, трябваше да бъдат извикани и медиите. Така се роди контра-филмът "Дом", излъчен по БНТ в началото на февруари. Подбрани са места, където ситуацията е по-лицеприятна- домът в с. Згалево, дневен център в гр.Перник, защитено жилище, семейство, което е взело и отглежда дете с увреждания от дом. Малко повече информация, обаче, и нещата престават да са толкова розови, колкото им се иска на Министерството и господа политиците. Във великолепния блог за децата в Могилино Яна Домусчиева споделя впечатленията си от "кухнята" на нещата, тъй като през 2005-2006год. е работила във фондация "За децата" , чрез която е установила контакт с дома в с.Згалево и сем. Димитрови- приемното семейство на Деси, страдаща от ДЦП. "..... отидохме до дома, току-що преместен в Згалево от с. Борислав, където явно е бил някакъв кошмар. Новата сграда наистина е много хубава, боядисана, спалните са слънчеви, персоналът усмихнат. Но децата седяха на пейки в една стая, на включен телевизор, а лелите стърчаха над тях. Нямаха лекар, а бусът им беше в окаяно състояние. Директорката ми каза, че за ремонта е писан проект за финансиране от чужбина." (статията на Яна Домусчиева).

Сем.Димитрови са наистина изключителни хора. Благодарение на тях Деси е станала от инвалидната количка и е едно красиво и обичано дете. Само че приемните семейства в България са едва 80, а сем.Димитрови са единственото семейство, приело дете с увреждане. Очевидно е също, че семейството е добре осигурено финансово и решението да приемат такова дете е било подпомогнато и от материалната им обезпеченост, а не от някаква подкрепа от страна на държавата.

Макар и с добри намерения, БТВ по своему се присъедини към кампанията "спешни мерки за замазване на положението". Чрез предаването "Великолепната шесторка" бяха събрани
1 663 588 лева за построяване на четири "малки къщи", в които ще бъдат настанени деца от дома в с.Могилино. "Малката къща за деца" е социална услуга, в която малка група деца (максимум 15) живеят в среда близка до домашната – те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала. Проектът се осъществява съвместно с УНИЦЕФ. Сигурна съм, че МТСП ще намери начин да си напише поне една червена точка за тази сама по себе си благородна инициатива- все пак, името на Министерството присъстваше в заглавката на предаването като един вид "под патронажа на....". Демек, представете си, министерството одобрява тази инициатива....
(повече за реалните измерения на помощта, предложена от предаването- статия на в.Капитал).

Нов повод за безпокойство у родните ни политици породи идеята на ирландската евродепутатка Кати Синод филмът за Могилино да бъде излъчен в Европарламента на 4 март тази година. Българските евродепутати, като добри граждани, се загрижиха за имиджа на България и изпратиха писмо, в което се казва, че "филмът (заснет и излъчен през 2006-2007 г.), не отразява цялостно и обективно грижите в домовете за сираци в България и представя България като страна-член на ЕС, която не полага достатъчно грижи за децата в неравностойно положение. Допълва се още, че прожекцията на филма в ЕП съвпада с отбелязването на националния празник на Република България. " (news.bg)

Обърнете внимание на подчертаното от мен. Страна, която не полага достатъчно грижи за децата в неравностойно положение. Представена като страна, която......Така написано, излиза, че България всъщност не е такава страна; всъщност България полага грижи за децата в неравностойно положение и Кейт Блюит тенденциозно е подбрала един-единствен дом, в който, по някаква случайност, условията са по-лоши от тези в останалите домове. В същото време Ширин Местан, председател на ДАЗД (Държавна агенция за закрила на детето) казва в интервю пред в.Стандарт, че спешно трябва да се закрият още 7 дома- освен с.Могилино, това са домовете в с. Осенец, с. Галатин, в Рабиша, Боровци, Бардарски геран и Горна Козница. Тази информация може да означава само едно- че условията в тези домове не са по-различни от показаните в дома в Могилино.

Ето и още малко материал за размисъл- официалният доклад на комисията, извършила проверка в дома в с.Могилино по нареждане на ДАЗД през септември 2007г. Езикът на доклада е достатъчно сух, конкретен и официален, за да не допуска съмнение за търсено въздействие на емоционално ниво. От това фактите само изглеждат още по-страшни. Материалът съдържа информация, която може да бъде неподходяща за деца и бременни жени!
Също така, и"за властимеющи, които се интересуват само от себе си....."

За мен лично като гражданин на Република България позицията на българските евродепутати е жалка и недостойна. Не е това начинът страната ни да позакрепва и без това достатъчно разклатения си имидж. Имайте веднъж доблестта бе, хора, кажете "Да, така е, истина е, имаме проблеми, помогнете ни да ги решим!" Хванете се за работа, поразмърдайте се малко, погледнете сериозно и търсете цялостно, радикално, работещо решение! Обикновените граждани в БГ вече ги е срам от вас! Не имиджът на България ви интересува, а вашият собствен имидж и опазването на спокойствието и благополучието ви! Защото не обикновеният човек в България, а политическата класа е тази, която е най-уязвима чрез показаното във филма. На нас не ни пречи показването на филма пред Европейския парламент, а ни пречи вашата позиция, вашето недостойно поведение!