Поредната гавра с българското образование

Лошо е, когато човек го хване "липсата". Още по-лошо е, когато това са 6000 липсващи места в детските градини в София. През годините, в които българите раждаха все по-малко деца, сградите на детските градини се превърнаха в изгоден бизнес за общините. Те се даваха под наем на частни училища, бизнес организации, социални служби. Други пък просто бяха оставени да се рушат. Никой не помисли през всичкото това време, че може би спадът на раждаемостта е временен и в един момент ще бъдем изправени пред проблем. Голям проблем. Градовете, в които плащаме данъците си, не могат да осигурят място за гледане на децата ни. Новата система за електронно кандидатстване в София оголи проблема още повече. Както обикновено става, Столична община се поразтича и поразшета да покаже някаква дейност по въпроса, но е ясно, че без усилена, сериозна и дългосрочна работа нищо няма да се промени.



Нашите политици обаче са много хитри. Те са специалисти по намирането на привидни решения, по симулацията на активност (но само докато трае медийният интерес), и са страшно изобретателни, когато с един-два ефектни, но напълно безполезни хода, могат да си осигурят още месеци спокойно бездействие.



Проектозаконът за задължителното училищно обучение от 6-годишна възраст е поредното безумие, сътворено от МОН. След като по време на учителската стачка МОН и цялото правителство показаха пълната си незаинтересованост към проблемите на българското образование, която и без това беше видна през годините на безумни иновации, стратегии, нови програми и пр., сега се появява този гениален проект.



Какво е положението в момента? Децата трябва да тръгнат на училище задължително на 7-годишна възраст, при положение, че годините са навършени в същата година. Родителите имат възможност по свой избор и желание да изтеглят по-рано първия клас и децата им да станат ученици на 6- годишна възраст. Сега се предвижда тази възможност за избор да отпадне и за всички да стане задължително ранното тръгване на училище.



Какво се крие зад тази неочаквана загриженост за първокласниците? Очевидно МОН дава едно рамо на проблема с детските градини, като налага съкращаването на годините, прекарани в детските заведения, което съответно води до съкращаване на разходите и отваряне на повече места. Като аргумент се посочва акселерацията на децата. Дали обаче това, че децата растат по-бързо на височина и имат повече информация, означава, че те са психически и физически готови да тръгнат на училище при сега съществуващата учебна програма, условията в класните стаи и занималните?

Не бива да позволяваме децата ни да се превръщат в опитни зайчета на политици-недоносчета! Не бива да позволяваме истинските проблеми да се прикриват с безотговорни решения!

Изразете несъгласието си с новия проектозакон, като подпишете гражданската петиция!