Стачката на учителите

Не съм ходила на митинг от падането на комунизма. Вчера обаче бях на митинга на учителите пред Народния театър. Чух интелигентни изказвания и се почувствах заредена с енергията на събудени хора. Усещам, че започвам да възприемам стачката на учителите като моя лична кауза.Мисля, че учителите вече са доведени до ръба. Хареса ми едно сполучливо изказване в интернет-форума БГ-Мамма- "не можеш да вземеш на босия цървулите". Тук вече не става дума за учебни програми, за проблеми в образованието, за козметични решения. Тук става въпрос за оцеляване. Защото ако години наред си пренебрегвал една толкова важна за обществото област,където проблемите са се трупали,трупали,накрая нещата излизат извън контрол. Ето малко подбор от заглавия в медиите:

"Комисията по образованието не се е събирала от пет месеца"- Actualno.com

"Първанов посъветва учителите да подхождат към проблема с по-малко емоции"

"Димитров: Не може безконтролно да се вдигат заплатите"

Учителите освиркаха предложеното от министъра споразумение

От една седмица защитавам стачката в разгорещена дискусия във форумите на БГ-Мамма. Чета какви ли не мнения, някои откровено агресивни и злобни,и се срамувам от насъбраната злоба и ненавист към българския учител,изразена в думите.Но ето и едно хубаво мнение от коментарите към Капитал Онлайн:

<Първо да им се даде исканото за да поемат глътка въздух (моркова)и постепенно истински реформи(тоягата) за оправяне дереджето в образованието. Все пак става въпрос за хора с университетско образование. 18 год. никой не ги признаваше за нищо а сега част полуграмотното гражданство ги плюе и вика "АМА ЗАЩО"? Защото през този престъпен период, някой направиха милиарди а те се надвикваха с палавите ни и изпуснати отрочета в класните стаи. УСПЕХ НА СТАЧКАТА!>