Още малко за Париж

За разходките си в Париж ползвахме ето този пътеводител: "Париж-джобен пътеводител".

Малък е като обем, удобен за носене, и към него има отделно голяма карта на града. Информацията е поднесена под формата на маршрути. Много лесно се ползва и за такъв кратък период е идеален.

Още един интересен музей е галерията "Д`Орси" . Тя е посветена на изкуството след втората половина на 19 век и основно на това от 20 век. Сградата е служила в миналото като железопътна гара- Gare D`Orsey. Чернобялата снимка показва как е изглеждала в миналото. Цветната снимка е от съвременния музей.

Най-интересните зали за нас бяха тези с любимите ни Моне, Дега и Ван Гог. Видяхме прочутите картини на катедралата в Руен от Моне, рисувани в различни дни. Там е "синият" автопортрет на Ван Гог и "Обедна почивка". Моне рисува водата по уникален начин. Тя трепти на картините му. Когато се приближиш, виждаш само сбор от несвързани мазки в различен цвят, но когато се отдалечиш, те изведнъж придобиват обем и движение. А за Ван Гог какво да кажа.....картините му са толкова силни и наситени, че греят като слънца. Това е пиршеството на Цвета и на Чувството.

Какво не можахме да видим? Не можахме да стигнем до Бастилията и Еврейския квартал. Не се качихме на Айфеловата кула- по моя вина, признавам си:-)). Не можахме да се разходим с корабче по Сена. Сигурно има още много, много пропуски, но какво пък....нека нещо остане и за следващия път!:-))

Още снимки от Париж

Париж!

Колкото и удивителни да сложа, няма да мога да изразя радостта от прекараните дни в този вдъхновяващ град! Надявала съм се да го видя някой ден, но не съм си представяла, че ще прекарам 4 дни там!

Поводът, който ме отведе в Париж, беше концерт на нашия струнен квартет "Хелиос", организиран от Посолството на България със съдействието на Министерството на културата. Той се състоя в прекрасната сграда на църквата към Музея на инвалидите. Залата беше пълна, дори преди началото на концерта имаше проблем с местата. За концерта мога само да кажа, че мястото беше изключително подходящо за музициране, с отлична акустика, благодатна за камерен състав. Програмата беше доста пъстра- Големинов, Шостакович и Равел- три съвсем различни стила и звучности. Музиката на Шостакович по неочакван начин намери изява в тази зала. Нейната трагична същност реверберираше в тъжното достолепие на целия военен комплекс. Човек неволно се сещаше за жертвите на войната- не само последната голяма, но и от всички битки, водени преди нея. Имахме голям успех, а и самите ние бяхме доволни от изпълнението си. Мисля, че постигнахме едно ново ниво на съвместно свирене. Бяхме абсолютно единни в музицирането-твърде рядък дар като преживяване, осъществим единствено когато свириш с прекрасни музиканти, които освен това са ти й приятели. За тези дни успяхме да видим много неща. Някои останаха за следващия път:-)). Париж страшно ми хареса с усещането на простор, с широките булеварди, с красивите сгради, с историята, която те съпътства на всяка крачка. Голямата ми мечта беше да посетя Лувъра и да видя една от най-любимите ми картини- "Джокондата". Затова отидохме там още в деня, когато пристигнахме.


Реконструкцията на входната част с изграждането на модерната пирамида и огромния комплекс на едно ниво под земята са улеснили извънредно много достъпа до музея. Има много каси и автомати за билети и въпреки огромния приток на хора, опашките са съвсем минимални. Стигнахме дотам доста изгладнели, защото много вървяхме и снимахме по пътя, не бяхме и обядвали. Наложи се да хапнем нещо в кафенето на музея-нещо, което от всяка гледна точка не е за препоръчване- нито като цени, нито като качество.

Лувърът е един наистина чудовищен по обем музей. За да бъдат разгледани всички зали, са необходими около 6-7 часа. В същото време, дори човек да разполага с 2-3 часа, той пак може да извлече най-доброто от посещението си там. На гишето "Информация" са на разположение безплатни карти на най-различни езици. На тях чудесно са отразени най-известните творби, които могат да се видят, и човек може бързо да се ориентира къде точно да отиде. Тъй като го посетихме два пъти, може да се каже, че видяхме почти всичко. Най-интересни бяха отделите на Древния Египет, антична Гърция, древните Месопотамия, Асирия и Вавилон, и разбира се, италианските художници. Ето някои от снимките, които направих там:

Статуята на богинята Нике-изумително предадено движение и порив напред

Венера Милоска- прекрасна! Обикновено никой не я снима в гръб, и жалко, защото всъщност тя има много красив изваян гръб!

Един доста голям крак:-))

Страховит и същевременно красив асирийски сфинкс

Очарователна египетска статуетка

Прочутият писар

"Книга на мъртвите"

Умиращият роб на Микеланджело


Съживяването на Психея от Канова

Усещането, докато гледаш "Джокондата", е изумително. Това е картина, която излъчва невероятна женственост и спокойствие, които сякаш прекосяват вековете и съществуват вечно, завинаги, във всеки миг.