В един такъв дъждовен и студен ден като днешния преди 6 години си отиде моята майка....Дори денят от седмицата беше пак същият- четвъртък. Тя почина далеч от нас, в една стая на прехода между живота и смъртта-в реанимацията на Пирогов. Миналата година най-сетне намерих сили да я пусна да си отиде. Взех решение да престана да се вкопчвам в скръбта си и да се помиря с Божията воля. Днешният ден не се отличава особено от всички останали дни през изминалите шест години, защото не е имало и миг, в който да я забравя и да спра да жаля за нея. Като се връщам назад в спомените си, установявам, че виждам вече само хубавото. Всички конфликти, недоразумения, грешки- мои и нейни, са загладени с времето и е останал само щедрият извор на любов и грижа. Защото майка ми ме обичаше. Много ме обичаше.
Аз вярвам в живота след смъртта и много пъти съм усещала невидимото й присъствие до мен. Тя никога не ме е напускала и няма да ме напусне. Моля се само душата й да се радва на покой и светлина....обичам те, мамо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар