В неделя вечерта, преди да заспя, си пожелах сняг. Стана съвсем неволно- затворих очи и видях като насън прекрасната белота на заснежени дървета. На следващата сутрин мечтата ми изненадващо се сбъдна. Тази година за първи път от много време се зарадвах истински на снега. Когато пътувахме за Франция с автобус, в Австрия и Германия валеше най-страхотният, супер-коледен сняг. Спряхме в един туристически комплекс по магистралата- вътре цареше уют, който съм усещала само в немскоговорящи страни. Лавиците бяха отрупани с онзи чаровен- според мен-коледен кич, искрящ в ярки весели цветове; най-различни ангелчета, свещи, фигурки от керамика, красиви покривки, коледни звезди, и всичко това сред интериор от истинско дърво, с красиви апликации по стените. Стените бяха украсени със снимки на същата къща от преди повече от един век. Колко много внимание и обич, вложени в едно обикновено крайпътно заведение!
Ето така изглеждаше немската зима....
Нощният Лил....за съжаление, видяхме го за съвсем кратко.
Краткият ни престой във Франция отново ме накара да се запитам какъв е смисълът да остава човек в България. Истерията около учителската стачка ме отврати още повече от бита ни тук и вече не знам наистина има ли смисъл да се блъскаме, да се опитваме нещо да променим....Отношението на обществото ни към учителите, отказът да се застане зад техните искания, озлоблението на родителите дълбоко ме отвратиха и най-предателски ме накараха да си помечтая за някое по-приятно, по-уредено място....Не чувствам никакво желание, никакъв стремеж към промяна....всеки иска да се катери по раменете на другия....
А в същото време срещам хубави хора, хора ценни, качествени, добри....
Няма коментари:
Публикуване на коментар