Новинките на Милена: Музеят на Роден

Досега не бях имала възможност да видя на живо скулптури на Роден. Преди години бях чела един роман за него и бях много впечатлена от снимките на творбите му. Затова на втория ден от престоя ни отидохме в музея "Роден", където е събрана голяма част от творчеството му.

Музеят се намира на Rue de Varenne 77, близо до Музея на инвалидите. Той представлява една хубава къща с красив голям двор. Историята на самата сграда е доста интересна. Построена е между 1728 и 1730 г. и е била известна с изискания вкус на обзавеждането и стилната архитектура. През 1753г. е продадена на маршал де Бирон, който превръща двора й в една от най-прекрасните градини в Париж. След смъртта му къщата сменя няколко собственика, докато през 1820 е дарена на "Обществото на Светото сърце на Исус Христос". Основателката на обществото, преподобната майка-игуменка Софи Барат, премахва всички предмети и знаци на лукса от обзавеждането до такава степен, че когато през 1905 държават конфискува собствеността, от къщата са останали голи стени и тавани, дворът е запустял и изоставен. Въпреки че намерението на държават е било да я разруши, междувременно доста известни творци и артисти пребивават временно в нея- Кокто, Анри Матис, Айсидора Дънкан. През 1908г. Роден наема няколко стаи. Запленен от чара на сградата и градината, той украсява стените с картини от своята колекция и поставя гръцки и римски скулптури в парка. През 1911г. държавата купува имението. Постепенно изкристализира идеята тази къща да се превърне в музей на Роден и неговото изкуство. За целта скулптурът е готов да завещае творбите си и богатата си колекция от произведения на изкуството на държавата. Музеят е отворен през 1917г.- две години след смъртта на Роден.

Не знам дали защото предният ден се бяхме нагледали на античните скулптури в Лувъра, някак не бяхме толкова впечатлени от скулптурите в музея. Странно е, че те изглеждат по-добре на снимка, отколкото на живо.

Прословутият "Мислител", например, така и не разкри за мен дълбокия си смисъл дори когато го видях в оригинал. Струва ми се, в него авторът тайно е изразил своята представа за себе си като сериозен задълбочен творец и философ, и в резултат на това се е получил един доста мрачен образ. :-))