Разходката из квартала Монмартър оставя приятното чувство, че за миг сте се пренесли на друго място и не сте в грамадния, оглушителен и масивен Париж. На нас симпатичните малки улички ни напомниха по нещо на Созопол и Несебър. Всичко е много закътано, уютно, спокойно. Тишината, която цари в Монмартър, е впечатляваща. Нищо не подсказва за чудовищния поток от ръмжащи коли в центъра, който не стихва до късно през нощта.

От справочника узнахме, че в Монмартър има музей на Дали. Музеят е страшно интересен и чудесно подреден. Там има изложени около 300 творби на Дали, както и някои неща на Пикасо. Това са графични серии на определена тематика и скулптури. Впечатляваща е фантазията на Дали и лекотата, която е рисувал. Определено в графиките му си личеше "леката ръка" на гения- експерименти с различни техники, шокиращи символи, смислови провокации. Около скулпторите имаше табелки с подробно описание на символиката им и честно казано, рядко ми се е случвало така старателно да чета подобни табелки:-)). Сега съжалявам, че не снимах с фотоапарата, докато бяхме на изложбата, защото щях да сложа няколко от най-интересните неща тук.
На тръгване, докато се качвахме обратно към изхода, се забавлявахме с остроумно подредените по стената откъси от интервюта на Дали, придружени от фотографии, очевидно специално аранжирани и заснети по тези откъси.
Ето малко страници за Дали:
http://www.dali-gallery.com/, http://en.wikipedia.org/wiki/Salvador_Dalí , http://www.daliparis.com/front.html (уеб страницата на музея на Дали в Монмартър)
Няма коментари:
Публикуване на коментар