Нощният памперс на Зори- финална фаза

След като вече от една година Зори ходи на тоалетната, сега остана да преборим последния памперс- нощния:-)). Доста го отлагахме, защото никак не си се занимаваше....знаете как е, напишкани чаршафи, многократна смяна на пижамки, гащички и пр. Тези дни ни пуснаха парното вкъщи, освен това пакетът с памперси свърши, и се изправихме пред реалността, че най-после трябва да се захванем с тази задача. Засега нещата вървят добре, в смисъл, че предната нощ само един път й сменихме дрешките, после на сутринта се напишка още веднъж при събуждане. Заредили сме се с пижамки за смяна, гащичките съхнат бързо на парното и се надявам до края на седмицата да има напредък.

Още веднъж за Моника

Тази сутрин, докато правех някои козметични промени в заглавната страница на бебешкия ми сайт (той си се нуждае от цялостно обновление, ама нейсе...), отворих отново сайта на Фондация "Моника" (бях сложила връзка към него на моя сайт). За тези, които не знаят, малко информация. Родителите на Моника и 15-год. й сестричка загиват в ужасна катастрофа по пътя за Варна през 2004. Самата Моника оцелява по чудо, но с множество тежки фрактури и травми. Известно време не се знае дали изобщо ще оживее. За нея се грижат баба й и дядо й. Моника е много по-добре сега, но последиците от катастрофата са много тежки. Едното й краче е ампутирано до коляното, другото беше доскоро обездвижено. Има проблеми с говора и движенията на ръцете. Необходими са продължителни и скъпо струващи операции, протезиране, рехабилитация. От сайта разбрах, че Моника е била в Германия това лято, където са й сложили протеза на крачето и вече е започнала да се раздвижва. Мислех си каква страшна съдба...да загинат най-близките ти хора....а тя, по чудо оцеляла, като че за да преживее всичко това и да стане още по-силна....Смъртта при катастрофа ми се струва много страшна. Разбира се, всяка смърт ни плаши, но някак пълната неподготвеност, внезапност, разрушителната сила на мига, на моментното мигване, на секундите...я правят да изглежда още по-жестока.Ние с мъжа ми претърпяхме също една катастрофа на 5.01.2004. Обърнахме се с нашето Пежо 405 (впрочем, то беше подарък от милата ми майка) на заледен път малко след Карнобат, по пътя за София. Бяхме оставили децата в Бургас. Чувствах се ужасно, когато се върнахме при тях на същата вечер. Ужасявам се и сега, като си помисля, че можеха да останат без родители....Едно прибързано тръгване, в лошо време, с неподходящи гуми...и ето, злополуката е готова! Беше безотговорно, необмислено. Същевременно, тази случка ме научи на много неща. След нея се опитвам повече да приемам нещата такива, каквито са, и да не се мъча насила и на всяка цена да отстоявам предварителните си планове. Осъзнах, че животът е даден, за да се живее; че е скъпоценен, уникален шанс да бъдеш на този свят, да направиш нещо.Малката Моника продължава да се нуждае от финансова помощ и подкрепа. На тази страница са номерата на банковите сметки за дарения:http://www.help-monica.org/bg/02.htm

За децата и книгите

Напоследък Зорница ми е станала истинска конкуренция вкъщи по отношение на библиотеката. Непрекъснато е с книга в ръка; доста често това са мои книги, които тя измъква постоянно от лавиците и ги разнася из цялата къща. Много често книгата в ръката й е съпроводена от химикалка, с която тя оставя свои "бележки" вътре по страниците. От една страна, това доста често ме дразни, защото ми съсипва книгите, особено когато пише в тях; от друга, мисля си, че това е добър знак и може би като порасне и се научи да чете, ще се стреми по същия начин към тях. Аз израстнах в дом, пълен с книги. Научих се да чета малко преди да тръгна на училище. Започнах да чета много още на 8-9 г. И досега това е един от най-хубавите ми спомени от детството- откриването на нови книги, потъването в чудната им реалност, прочитането им от кора до кора. Много ми се иска и моите деца да преживеят нещо подобно.

Златна есен

Най-после времето в София малко се усмихна. Днес беше чудесен ден- топъл, слънчев, тих. За пръв път от няколко седмици изведох децата да играят навън. Беше много приятно, те се занимаваха добре, а аз дори можах да почета спокойно. Вечерта се опитах да гледам "Скрити белези" с Антъни Хопкинс и Никол Кидман, но беше просто отчайващо и спрях някъде след първите 15 мин. Наскоро се опитах да прочета романа- "The Human Stain" на Филип Рот, но и него не успях да прочета докрая. Явно темата не можа да ме заинтригува.
Надявам се и утре времето да е така хубаво; ако не, ще отидем на куклен театър:-)).

Кисел ден:-((

Днес беше класически неудачен ден. Може би неудачен не е точната дума, по-скоро кисел? Всичко започна с това, че мъжът ми замина за една седмица в командировка. Така и не успях да свикна да възприемам безпроблемно дори краткотрайни раздяли. Става ми мъчно и това си е....Реакцията ми зависи и в какъв период съм в момента, дали работя повече и съм по-уморена, или пък съм отпочинала; дали гледам ведро на живота или напротив, склонна съм да преувеличавам негативните неща.Така или иначе, това винаги е повод да съм в лошо настроение, поне за 1-2 дни. Особено критичен е първият ден. Изглежда, той е "преходният" ден за адаптация и за съжаление, обикновено децата си го отнасят:-((... След работа ходих да пазарувам. Купих си един много евтин будилник, "за зор заман", както се казва, защото вкъщи дъщеря ми развали алармата на хубавичкия будилник и трябва да ползваме GSM-ите за будене. Току-що закупеният будилник, обаче, се оказа развален.Направо му падат стрелките, такова нещо не съм виждала на ужким нов часовник! Стана ми ясно междувременно, че няма да има време да поспя,преди да взема Косьо от занималнята, и седнах на компютъра.Там пък десктопа започна зловещо да трепти, после едни линии започнаха да минават надолу, взе да потъмнява и накрая нищо не се виждаше....демек, останах без компютър, с ужасяващата мисъл,че мониторът се е прецакал и ще трябва да се купува нов! Едвам успях да взема един душ,да си изсуша косата и да пия кафе, и трябваше да тръгвам.От училище ходихме да правим снимка на Косьо за ученическата карта, после отидохме да вземем Зори от детската градина, после ходихме да вземем видео касета за гледане, защото Косьо много се разстрои от липсата на компютър и се наложи да го ободря с някаква по-приятна перспектива. Накрая в 18ч. се паркирахме у дома,аз тотално разглобена,децата обаче настроени критично към всичко. Зори се разрева няколко пъти, още докато я взимах от градината, а и вкъщи не остана длъжна. Косьо се опитваше да командва, и се изпокарахме. Направо се чудя как ще изкарам до другата сряда, но знам от опит, че утре ще ми е по-лесно...дано!

Още една случка днес...Докато чаках в коридора Косьо да си вземе нещата от занималнята,една възрастна жена също чакаше внука си.По едно време изглежда,че Косьо и нейният внук са се сдърпали за нещо, докато са се обличали, защото Косьо го е пернал и пред мен бабата със злобен глас се скара на Косьо "Ей, защо го биеш, да не правиш така повече, чуваш ли!". Аз не издържах и я попитах защо му се кара.Тя каза "Ами защото удари внука ми". Аз й отвърнах, че аз съм майката и ако има нещо да каже, би трябвало да каже първо на мен. Тя се тросна, че аз не съм била реагирала на случката.Аз отговорих, че съм била в коридора и не съм видяла какво се е случило...и т.н.,класическа ситуация.Скарах се на Косьо за постъпката му, но впоследствие се оказа, че другото момче не само,че го е предизвикало първо в конкретния случай, но и го е дразнило днес през целия ден в междучасията. Това пак ме накара да се замисля дали много пъти не се караме на децата не защото сме уверени, че те са направили нещо неподходящо, а за да удовлетворим чувството си на неудобство пред други възрастни? Защо бързаме да реагираме с назидание, преди да разберем какво се е случило в действителност?

Е, това е...поолекна ми, като си го казах, пък дори и само на хартия. Надявам се през следващите дни нещата да се поуталожат.

Уикенд

Както обикновено, уикендът е смесица от облекчение, че не трябва да се бърза заникъде, и известна досада, особено ако времето не е хубаво и трябва да си стоим вкъщи. Зорница отново е с хрема, след като миналата седмица предишната й хрема бе напълно изчезнала. Добре че и двамата с Косьо започнаха с удоволствие да пият чай и редовно им правя чай от мащерка. Давам й също някои хомеопатични лекарства, които доказано добре й действат. Преди две седмици намерих едни чудесни бонбони за гърло, казват се "Прополиски" и на практика представляват чист прополис за смучене+ добавен лимон. Децата много ги харесаха, но за съжаление свършиха, а в аптеката днес нямаха.

Утре бих искала да ги заведа на куклен театър. Избрала съм си "Червената шапчица" в театър "Ариел".

Потребителската кошница:-))

Всеки път, когато пазарувам в супермаркета, си мисля какъв ли социо-психологически профил може да се направи по съдържанието на количката ми за пазаруване:-)). Ето една кратка извадка:

Кроасан Чипита 7 Дейс- 3
Кроасан Чипита Чипикао- 4
6х Мура Щоколад
4х Вафла Кукуруку
Дражета HIT ягода
Дражета HIT лимон
Орбит Уайт Фрут

Понякога се питам дали жените на касата си правят някакви изводи за мен, като ми маркират покупките? Дали обилното количество кроасани (с новите картинки:-)) и вафли Мура ги навежда на мисълта, че у дома имам две гладни за лакомства вълчета? По едно време семейно се увлякохме по един детски пилешки пастет и масово се запасявахме всеки ден с по 3-4 кутийки.През лятото, когато вървеше играта на "Кукуруку", хит беше комплектът от 5 вафли+тетрадка Спайдърмен (тетрадката бе някакво лъжливо утешение за мен, че все пак има и нещо полезно:-)). Въпросът "Има ли нещо за десерт" е взривоопасен, когато няма поне 3 вида сладки неща, от които да се избере. Напоследък десертът е шоколадчета на "Своге", които се приемат без възражения и от двамата. Обикновено, обаче, Косьо никога не е доволен от отговора на въпроса за десерта и редовно пита:"А друго какво има?", от което аз изпадам вече в истерия и вътрешно се вайкам за консуматорските навици, които очевидно създаваме у децата си.
Знам, че има родители,за които вафлите, бонбоните, кроасаните и пр. са неща, които не могат да се появят в шкафовете у дома.Чела съм хвалби на майки, които твърдят, че децата им прекрасно живеят с лъжица мед на ден и фъстъчено масло,и дори и не си помислят да искат тези "боклуци", защото са възпитани в здравословно хранене.Моята воля, обаче, не стига дотам.Строга съм за страшно много неща, но не мога да се боря с всичко.Все ми се струва, че трябва да има една доза благоразумно отклонение от 100% полезното.Мисля, че е по-важно да науча децата си да си мият зъбите редовно от малки, отколкото да ги пазя като орлица от всички сладки изкушения на света.Достатъчно ми се струва здравословно това, че винаги имат топла и разнообразна храна вкъщи, а тези "десерти" не се ядат безразборно и в огромни количества.
Е, темата за триъгълника "деца-храна-родители" е много дълга и широка...по-добре да не навлизам в нея сега. Просто сутринта пазарувах и ми хрумнаха отново тези неща.

Социализмът и сп. "Колобок"

Преди няколко дни третата част на клавирния концерт на Чайковски ме върна неочаквано към един спомен от детството ми- споменът за сп. "Колобок". Това беше едно руско списание за деца, което, разбира се, се продаваше и у нас (дори можеше да се абонираш за него). Впрочем, списанието беше много хубаво, прекрасно илюстрирано, с множество интересни текстове, приказки, стихчета, текстове на песни, и освен това, към него имаше приложение- грамофонна плоча. Сега си мисля, че "Колобок" всъщност е бил далечен предвестник на днешната мода към вестници и списания да се прилагат CD-та, DVD-та, книги и пр.:-))
Тази грамофонна плоча не беше обикновена. Тя беше с по-малък формат, небесносиня на цвят, и не беше твърда както черните плочи, а беше мека и се огъваше. В началото никак не ми се вярваше, че от нея може да излезе някакъв звук. В тези плочи беше есенцията на вълшебството на сп."Колобок". Много от стихчетата, приказките и песните в списанието можеха да се чуят на тях в оригинал. Имаше и поредица образователни откъси, между които беше и въпросния музикален откъс от концерта на Чайковски.

Този спомен ме накара да размисля върху това каква планета всъщност обитавахме през годините на нашето социалистическо детство. Детството ми е толкова различно от това на моите деца сега, че имам чувството, сякаш сме живяли на различни планети. Едно по-особено детство без кроасани с лепенки, без "Fox Kids", без дъвки "Орбит". От гледна точка на сина ми моето детство сигурно изглежда като едно голямо "безприсъствие", едно голямо нямане. Нека си го кажа направо- не изпитвам никаква носталгия по социализма. Това, което ми е мило в спомените за него, всъщност е милото на детството ми, на близостта на майка ми, на баба ми и дядо ми, споменът за мен самата като малка. Много е жалко, че за родителите ни социализмът остана свързан с младостта им, а за нас- с детството ни.

Малката ученичка:-))

Откакто Косьо ходи на училище, Зорница живо се интересува от неговите училищни задължения. Повтаря всичко, което види от него: пише домашни, приготвя си раницата. Преди няколко дни с голяма изненада установих, че вече познава 4-5 букви. Уж на шега й показахме с Косьо заглавието на едно списание и я накарахме да покаже някои букви. Тя се справи отлично. Реших, че може би е някакво съвпадение, но тя го повтори с друго заглавие, като също показваше правилно. Знае буквите А, Е, Т, М, К, О, освен това вече може да пише единица и буквата "и". Наистина голяма е разликата, когато по-малкото дете има пример и стимул пред себе си. Сигурна съм, че ще се научи да чете по-рано от Косьо. Не знам как ще я удържим до 4-та група в градината:-))- тя сигурно ще иска да ходи на училище!