Кисел ден:-((

Днес беше класически неудачен ден. Може би неудачен не е точната дума, по-скоро кисел? Всичко започна с това, че мъжът ми замина за една седмица в командировка. Така и не успях да свикна да възприемам безпроблемно дори краткотрайни раздяли. Става ми мъчно и това си е....Реакцията ми зависи и в какъв период съм в момента, дали работя повече и съм по-уморена, или пък съм отпочинала; дали гледам ведро на живота или напротив, склонна съм да преувеличавам негативните неща.Така или иначе, това винаги е повод да съм в лошо настроение, поне за 1-2 дни. Особено критичен е първият ден. Изглежда, той е "преходният" ден за адаптация и за съжаление, обикновено децата си го отнасят:-((... След работа ходих да пазарувам. Купих си един много евтин будилник, "за зор заман", както се казва, защото вкъщи дъщеря ми развали алармата на хубавичкия будилник и трябва да ползваме GSM-ите за будене. Току-що закупеният будилник, обаче, се оказа развален.Направо му падат стрелките, такова нещо не съм виждала на ужким нов часовник! Стана ми ясно междувременно, че няма да има време да поспя,преди да взема Косьо от занималнята, и седнах на компютъра.Там пък десктопа започна зловещо да трепти, после едни линии започнаха да минават надолу, взе да потъмнява и накрая нищо не се виждаше....демек, останах без компютър, с ужасяващата мисъл,че мониторът се е прецакал и ще трябва да се купува нов! Едвам успях да взема един душ,да си изсуша косата и да пия кафе, и трябваше да тръгвам.От училище ходихме да правим снимка на Косьо за ученическата карта, после отидохме да вземем Зори от детската градина, после ходихме да вземем видео касета за гледане, защото Косьо много се разстрои от липсата на компютър и се наложи да го ободря с някаква по-приятна перспектива. Накрая в 18ч. се паркирахме у дома,аз тотално разглобена,децата обаче настроени критично към всичко. Зори се разрева няколко пъти, още докато я взимах от градината, а и вкъщи не остана длъжна. Косьо се опитваше да командва, и се изпокарахме. Направо се чудя как ще изкарам до другата сряда, но знам от опит, че утре ще ми е по-лесно...дано!

Още една случка днес...Докато чаках в коридора Косьо да си вземе нещата от занималнята,една възрастна жена също чакаше внука си.По едно време изглежда,че Косьо и нейният внук са се сдърпали за нещо, докато са се обличали, защото Косьо го е пернал и пред мен бабата със злобен глас се скара на Косьо "Ей, защо го биеш, да не правиш така повече, чуваш ли!". Аз не издържах и я попитах защо му се кара.Тя каза "Ами защото удари внука ми". Аз й отвърнах, че аз съм майката и ако има нещо да каже, би трябвало да каже първо на мен. Тя се тросна, че аз не съм била реагирала на случката.Аз отговорих, че съм била в коридора и не съм видяла какво се е случило...и т.н.,класическа ситуация.Скарах се на Косьо за постъпката му, но впоследствие се оказа, че другото момче не само,че го е предизвикало първо в конкретния случай, но и го е дразнило днес през целия ден в междучасията. Това пак ме накара да се замисля дали много пъти не се караме на децата не защото сме уверени, че те са направили нещо неподходящо, а за да удовлетворим чувството си на неудобство пред други възрастни? Защо бързаме да реагираме с назидание, преди да разберем какво се е случило в действителност?

Е, това е...поолекна ми, като си го казах, пък дори и само на хартия. Надявам се през следващите дни нещата да се поуталожат.