За децата и книгите

Напоследък Зорница ми е станала истинска конкуренция вкъщи по отношение на библиотеката. Непрекъснато е с книга в ръка; доста често това са мои книги, които тя измъква постоянно от лавиците и ги разнася из цялата къща. Много често книгата в ръката й е съпроводена от химикалка, с която тя оставя свои "бележки" вътре по страниците. От една страна, това доста често ме дразни, защото ми съсипва книгите, особено когато пише в тях; от друга, мисля си, че това е добър знак и може би като порасне и се научи да чете, ще се стреми по същия начин към тях. Аз израстнах в дом, пълен с книги. Научих се да чета малко преди да тръгна на училище. Започнах да чета много още на 8-9 г. И досега това е един от най-хубавите ми спомени от детството- откриването на нови книги, потъването в чудната им реалност, прочитането им от кора до кора. Много ми се иска и моите деца да преживеят нещо подобно.