понеделник, октомври 24, 2005

Още веднъж за Моника

Тази сутрин, докато правех някои козметични промени в заглавната страница на бебешкия ми сайт (той си се нуждае от цялостно обновление, ама нейсе...), отворих отново сайта на Фондация "Моника" (бях сложила връзка към него на моя сайт). За тези, които не знаят, малко информация. Родителите на Моника и 15-год. й сестричка загиват в ужасна катастрофа по пътя за Варна през 2004. Самата Моника оцелява по чудо, но с множество тежки фрактури и травми. Известно време не се знае дали изобщо ще оживее. За нея се грижат баба й и дядо й. Моника е много по-добре сега, но последиците от катастрофата са много тежки. Едното й краче е ампутирано до коляното, другото беше доскоро обездвижено. Има проблеми с говора и движенията на ръцете. Необходими са продължителни и скъпо струващи операции, протезиране, рехабилитация. От сайта разбрах, че Моника е била в Германия това лято, където са й сложили протеза на крачето и вече е започнала да се раздвижва. Мислех си каква страшна съдба...да загинат най-близките ти хора....а тя, по чудо оцеляла, като че за да преживее всичко това и да стане още по-силна....Смъртта при катастрофа ми се струва много страшна. Разбира се, всяка смърт ни плаши, но някак пълната неподготвеност, внезапност, разрушителната сила на мига, на моментното мигване, на секундите...я правят да изглежда още по-жестока.Ние с мъжа ми претърпяхме също една катастрофа на 5.01.2004. Обърнахме се с нашето Пежо 405 (впрочем, то беше подарък от милата ми майка) на заледен път малко след Карнобат, по пътя за София. Бяхме оставили децата в Бургас. Чувствах се ужасно, когато се върнахме при тях на същата вечер. Ужасявам се и сега, като си помисля, че можеха да останат без родители....Едно прибързано тръгване, в лошо време, с неподходящи гуми...и ето, злополуката е готова! Беше безотговорно, необмислено. Същевременно, тази случка ме научи на много неща. След нея се опитвам повече да приемам нещата такива, каквито са, и да не се мъча насила и на всяка цена да отстоявам предварителните си планове. Осъзнах, че животът е даден, за да се живее; че е скъпоценен, уникален шанс да бъдеш на този свят, да направиш нещо.Малката Моника продължава да се нуждае от финансова помощ и подкрепа. На тази страница са номерата на банковите сметки за дарения:http://www.help-monica.org/bg/02.htm

Няма коментари: