Социализмът и сп. "Колобок"

Преди няколко дни третата част на клавирния концерт на Чайковски ме върна неочаквано към един спомен от детството ми- споменът за сп. "Колобок". Това беше едно руско списание за деца, което, разбира се, се продаваше и у нас (дори можеше да се абонираш за него). Впрочем, списанието беше много хубаво, прекрасно илюстрирано, с множество интересни текстове, приказки, стихчета, текстове на песни, и освен това, към него имаше приложение- грамофонна плоча. Сега си мисля, че "Колобок" всъщност е бил далечен предвестник на днешната мода към вестници и списания да се прилагат CD-та, DVD-та, книги и пр.:-))
Тази грамофонна плоча не беше обикновена. Тя беше с по-малък формат, небесносиня на цвят, и не беше твърда както черните плочи, а беше мека и се огъваше. В началото никак не ми се вярваше, че от нея може да излезе някакъв звук. В тези плочи беше есенцията на вълшебството на сп."Колобок". Много от стихчетата, приказките и песните в списанието можеха да се чуят на тях в оригинал. Имаше и поредица образователни откъси, между които беше и въпросния музикален откъс от концерта на Чайковски.

Този спомен ме накара да размисля върху това каква планета всъщност обитавахме през годините на нашето социалистическо детство. Детството ми е толкова различно от това на моите деца сега, че имам чувството, сякаш сме живяли на различни планети. Едно по-особено детство без кроасани с лепенки, без "Fox Kids", без дъвки "Орбит". От гледна точка на сина ми моето детство сигурно изглежда като едно голямо "безприсъствие", едно голямо нямане. Нека си го кажа направо- не изпитвам никаква носталгия по социализма. Това, което ми е мило в спомените за него, всъщност е милото на детството ми, на близостта на майка ми, на баба ми и дядо ми, споменът за мен самата като малка. Много е жалко, че за родителите ни социализмът остана свързан с младостта им, а за нас- с детството ни.