В очакване на новините

Най- често задаваният въпрос днес, сигурна съм, е дали утре децата ще се върнат в училищата и градините. Периодично ровичкам из новините, за да съм в час накъде ще задуха вятърът. Като всички родители се чувствам поизнервена от дългата непредвидена ваканция. Усещам, че някъде тайничко в едно ъгълче на съзнанието ми се иска това напрежение да свърши и нещата да се върнат към обичайния си ход. Същевременно бих се чувствала излъгана наред с учителите, ако се вземе компромисно решение, което да е много под очакваното. Затова не искам децата ми да се върнат на училище и градина на всяка цена. Ше търпим още, ако трябва, защото това, другото, вече не се търпи- пренебрежението към интелектуалния труд, лъжливите предизборни обещания, невероятната наглост на управляващите и печалната неспособност на тази партия да управлява.

Вече се бях отчаяла, че няма кой да поиска оставка на правителството. Слава богу, опозицията малко се поразмърда и се сети най-после какво се прави в такива случаи. Междувременно президентът очаква преговорите днес да дадат резултат, но на снимката изглежда доста угрижен; а пък премиерът се разтоварва в Брюксел от проблемите на учителите.