За Великото Право да Избираш

Надявам се, че няма проблем да публикувам тази статия.....дано повече хора я прочетат!


"За Великото Право да Избираш
от Николай Николов, публикувана във в. "Седем", 31.10.2007

Едно от лексикалните значения на старогръцката дума „идиот” е свободен гражданин, който по време на избори се отказва от свещеното си право да гласува. Така още в зората на античната демокрация глупостта и нежеланието да избереш собствена позиция стават своеобразни синоними... Според медиите днес „събитието на деня” са местните избори, но мислещият човек не трябва да забравя, че тези избори стават на фона на учителската стачка. Най-дългата, най-тежката, може би най-възвишената и трагична в историята на България. Защото избори идват и отминават през няколко години, но образованието остава. Или не остава – и тогава не години, а десетилетия са нужни, за да се възстанови рухналият вече модел. Поне най-новата история ни доказа, че е много лесно да се разгражда изграденото, но е някак „трудничко” да сътвориш нещо отново.
Малцина си дават сметка, че в момента най-старото демократично завоевание в историята на България – безплатното държавно образование – е застанало на странен кръстопът. То или ще продължи по някакви свои друмища, или ще падне в пропастта. И след година или две, през месец Септември, нашенецът ще се събуди и ще открие, че е изправен пред избор – или да бръкне в дрипавия си джоб и срещу няколко хиляди „евро” да запише детето си в частно училище, или да го натири в държавното, където хуленото днес за качеството си образование вече ще изглежда като изгубен в миналото „златен век”. При това „частното школо” съвсем няма да гарантира качество, съизмеримо с неговите „аналози” в останалия свят.
Няма да коментирам митологемата за качеството на българското образование, но броят на българските студенти и следващите в чужбина; представянето на нашите ученици на олимпиади и научни форуми; презентативността на интелигентния българин зад граница са факти, върху които не се забелязват особени статистически изследвания... Защото извън клишетата и заучените фрази, словосъчетанието „качество в образованието” е тема сериозна, изискваща задълбочени познания и експертни анализи. Все пак искам да спомена, че „енциклопедичният модел”, върху който се гради образователната ни система, при всичките си недостатъци притежава достойнства, за които мога да съдя, след като вече седемнайсет години наблюдавам реализацията на своите ученици в най-престижните университети на света... Някои ще кажат: „Но това е характерно само за елитните училища”. И ще сгрешат. Защото онази искрица Божия, която лежи в темела на учителската професия може да изгасне – и тогава се появява незаинтересованият, лошият, маргинализираният учител, който влиза в класната стая като чиновник. Но може и да се разгори – и тогава се ражда онзи учител, когото наричаме „свой”, когото помним цял живот, който винаги ни остава учител. Сега сме на кръстопът и от позицията на обществото и силата на учителството зависи дали искрата ще изгасне, или ще се разгори...
Учителската стачка започна като трудово-правен конфликт. Първата в историята на учителството „стачка за пари”. Но тя се превърна в морален конфликт, в основата на който стои нравствена дилема. Българинът или ще повярва, че е гражданин, който има право да защитава професионално и човешко достойнство, да отстоява граждански права, да бъде коректив на държавното управление и да доказва, че думата „морал” все още битува в живота на хората – или ще се убеди, че срещу ръжен не се рита, че не можеш да се ерчиш на държавата, че държавната машина може икономически да те смаже и опитът да променяш света около себе си е безсмислен. Предварително искам да кажа, че след 15-ти септември в България второто е невъзможно. Българинът вече се убеди, че е гражданин. Щом плахото, мълчаливото, свитото учителство, „девета дупка на кавала” в социалната йерархия; нископлатеното, послушното, безропотно изпълняващо нарежданията даскалство се надигна срещу безхаберието и арогантността на „правоимащите”, нищо не е загубено. Не три, а повече от трийсет и три дена продължи ефективната стачка. И може би поне част от хората се замислиха дали политиката по доходите, която правителството води, е най-добрата. Защо България, чиито макроикономика и бюджет изглеждат така стабилни, е страната, в която дори тук – на Балканите, се живее толкова мизерно и възнагражденията са като в опоскана от природни бедствия и социални конфликти африканска държавица. Защо цената на труда на територията на западната ни съседка, която за десет години изживя четири граждански войни, е пъти по-висока от цената на труда у нас. И защо по целия свят интелектуалният продукт е най-скъпо платен, а у нас тенденциозно се изгражда внушението, че вече да си много образован и учен, не е чак толкова важно. Най-малкото, защото с диплома в джоба можеш случайно да станеш и учител, а това значи да живееш със 160-180 евро на месец...Чисти пари.
Учителската стачка започна за пари. Седемнайсет години заплатите не помръдваха извън стандартните проценти увеличения за бюджетната сфера. Наистина, те и по времето на „соц-а” бяха ниски, но поне моралното възнаграждение отчасти ги компенсираше. По онуй време хората бяха привикнали да компенсират дефицита на стоки с изобилие от морални стимули. Но след онази знамените фраза „За Бога, братя, не купувайте!” нашенецът се усети, че парите имат реална покупателна способност, въпреки икономическите кризи, девалвацията и инфлационните процеси. Само за един период от четири години учителските заплати нарастваха с 20% годишно и ако тази тенденция се бе запазила при управлението на Сакс Кобург-гота, а и следващите две години, днес учителската заплата би надхвърляла 100-те процента на стачното искане...Така че формалната причина за учителското недоволство е чисто финансова. В условията на 13 %-на инфлация, на непрекъснато или предстоящо поскъпване на енергоносителите учителят наистина става „бедният учител”, който е на границата на екзистенциалното оцеляване. Но рефлексията на това явление върху състоянието на образованието е очевидна – липса на млади специалисти; немотивирани преподаватели, маргинализиране на част от учителството; „спасяване поединично” на по-качествените. Като прибавим гигантската дистанция между управлението на системата и самата образователна система, картината става страшна. - По „коридорите на властта” с десетилетия се разхождат хора, които са ходили няколко години по коридорите на училищата. Но тези хора, наричани „експерти”, правят програми, очертават перспективи, налагат учебници... Несъмнено винаги има кадърни и работещи специалисти, но докато МОН е разменна монета в политическата далавера на управляващите, опитите за промяна на образователната система, са меко казано „ялови”. Разминаванията между непрекъснато променящи се програми за преподаване и изисквания за конкурсни и кандидат-студентски изпити демотивират и учители, и ученици, генерират социални напрежения и още повече затвърждават убеждението, че учителският труд е некачествен. Непознаването на неговата същност като специфичен учебно-възпитателен процес, който изисква огромни познания, концентрация и психическо напрежение, поне формално приравнява този труд с изкопаването на кубик пръст или производството на някакъв детайл. Ражда се идиотската мисъл – щом учителят не работи осем часа, а примерно пет, трябва да му плащаме за пет.- А бе, господа, летецът осем часа ли лети?!
Бихме могли да анализираме още дълго причините за отношението към учителския труд, но положението е толкова тревожно, че за спасяването на образователната система са нужни радикални мерки. И то мерки, взети от арсенала на пазарната икономика. Решително, впечатляващо, рязко покачване на заплатите – не като „социалистическа уравниловка”, а като икономическа реанимация на представата за стойността на учителския труд (макар че и неосъщественото стопроцентно увеличение пак би поставило българската учителска заплата на последно място в Европейския Съюз). Само така професията може да стане презентативна, привлекателна, мотивираща. Да се включи закона за конкуренцията. Едва тогава може да се започне истинска реформа – отворена към обществото; рожба на сериозна дискусия; плод на колективни усилия и използване на целия научен потенциал на нацията. С ясно изразена позиция на родителите и комуникация със самите ученици... А не пореднен абсурден експеримент, който може да има наистина ужасяващи последствия... Учителите направиха своя избор. А Вие?"

Вече не знам какво да мисля за изхода на учителската стачка. Имам чувството, че някаква шизофрения е обхванала нашите министри. Предполагам, чувството е още по-ужасно за преговарящите.

"Всеки път ние започваме от начало. Всички текстове са вече уточнени, но изведнъж се оказа, че има промяна от снощната ни договорка за повишение на заплатите от 1 ноември с 88,80 лв.", заяви председателят на "Подкрепа" Константин Тренчев.

"Всеки ден стигаме до някъде и на другия ден започваме от начало. Това е подигравка със синдикатите и най-вече с българските учители, родители и деца."

"Орешарски: Не можах да разбера откъде се появи този ефект на преговорите"

"Група униформени полицаи от Първо РПУ в София са нахлули в 133-то СОУ „А. С. Пушкин” в центъра на столицата, елиминирали охраната и започнали да обикалят, без основание и без обяснение защо са предприели тези действия. За това съобщават от КТ „Подкрепа”.

Правителство затъва все повече и повече в своето объркване и разногласия, а в същото време учителите обират негативите на общественото мнение. Майките истерясват вкъщи с децата, разтоварват нервите си във форумите, най-вече в ругатни към учителите. Те са единствените виновници за проблемите им! Хайде да се връщат по класните стаи, че вече много стана!

Някои родители вече се загрижиха "с какви очи щели учителите да погледнат учениците си, като се върнат в клас".

Тъжно е и обидно.....Правителството не се справя. Учителите пак са виновни. Чета мнения, от които ми настръхват косите. Това са родители и тези мнения се чуват и предават на децата в семейството.

Първи сняг, смразяване на преговорите

Вчера в София валя първият сняг. Е, вярно, мокър, но пък натрупа тънък слой върху колите. Сутринта синът ми тъкмо коментираше, че Витоша ще стане още по-красива заснежена, и ето че склоновете й побеляха. Не си спомням да е падал сняг толкова рано. Навън мирише на зима.

От новините за преговорите с учителите също повява страховит студ.
"След цял ден чакане да бъдат поканени на среща от Министерството на образованието представители на синдикатите дойдоха пред министерството в 17 часа, предаде репортер на БГНЕС. Пред журналисти те се оплакаха, че не са поканени на среща, на която са очаквали да бъде подписано споразумение, след като вчера са водили 8 часа преговори на експертно ниво. В същото време обаче министърът на образованието Даниел Вълчев мина покрай сградата на министерството, влезе в коридора и проведе 10-минутен разговор със синдикалистите. След края му стана ясно, че преговорите продължават и утре, 22 октомври. "

Според Станишев, кандидат-кметове масово плащат на учителите, за да продължи стачката.

Имаше и заплахи: "Ако синдикатите продължават с такова поведение, никак не е изключено правителството да преразгледа своята оферта не към увеличение, а към намаление".

Друга интересна новина:
"Асоциацията за родителска активност ще заведе съдебни дела в Страсбург и Хага срещу синдикатите за подбуда към нарушаване правото на децата в България на образование. Това съобщи за "Дарик радио" изпълнителният директор на Асоциацията Вяра Лазарова.Съдебните искове ще бъдат срещу Янка Такева от КНСБ и Крум Крумов от КТ "Подкрепа". Делата ще бъдат заведени, ако учителската стачка продължи до понеделник.Вяра Лазарова заяви още, че е сигурно, че стачката се използва неправомерно за защита на определени политически интереси."

Междувременно обаче се разбра, че от името на своята фондация въпросната госпожа провежда обучение на класните ръководители на различни у-ща как да общуват с родителите, като за целта взима не лош хонорар, и тази информация, наред с индикации за некоректно провеждане на тези семинари (по-малък брой действителни часове от предвидените) поставят под сериозно съмнение моралното право на Вяра Лазарова възбужда юридически спорове срещу учителите. Дали всъщност госпожа Лазарова не е против стачката, тъй като тя де факто пречи на нейната дейност?

Отделно не ми се коментират дълбокомъдрите изявления на нейната и подобни родителски асоциации, които авторитетно "обобщиха" мнението едва ли не на всички родители и с пяна на устата и зле прикрита истерия се нахвърлиха върху учителите.

Въобще през изминалите четири седмици българското правителство и обществото ни се разкриха откъм най-грозната си страна. Поведението на правителството към стачкуващите граничи с откровен цинизъм; обществото се нахвърли върху учителите, само защото у нас не е прието да търсиш правата си и заради неудобствата, причинени на родителите. Изведнъж тези родители се оказаха с деца на ръце за неопределено време и директно казано, изпаднаха в истерия. Появи се логичният въпрос какво правят тези деца през дългата лятна ваканция и дали всъщност на учителите не се гледа като на вид бавачки. Нископлатени, разбира се....
Противниците се разделиха на две- едната част от гласовете дойде от работещите в частния сектор, за които очевидно е доста удобно да получават добри заплати, но пък да не подкрепят такива за учителите. Те започнаха да мерят труда им на килограм, минута, метър и прочие, за да докажат, че учителите са едни безделници, на които и тези пари са им много.
Другата част са хората, които получават колкото или по-малко от учителите. Техният абсурден аргумент е "аз получавам същата заплата, пък работя повече и затова не подкрепям".
Стана ясно, че с гражданското общество сме още наникъде, след като стачката не се признава като законово средство за въздействие върху работодателя- в случая Министерството на образованието и държавата. За възмутените от дългата й продължителност сякаш останаха скрити 10-те дни, в които правителството изобщо отказваше дори да започне преговори; остана скрита манипулацията, извършвана от медиите; изведнъж всичко, което идва от устата на правителството и министрите, се превърна в чиста монета.

Учителите са проводник на дълбоката необходимост от промяна, а също така и сигнал за голяма криза. Техният протест показва, че има голямо разместване на ценностите, и то не е в полза на образованието и културата. Тази стачка стана историческа, и със сигурност няма да е последна.

Урок на площада

Днес с цялото ми семейство слязохме в центъра, за да подкрепим учителите на националния митинг. Децата ми бяха много впечатлени, особено синът ми, който все пак е на 9 години и вече разбира много неща. Харесаха му саркастичните надписи, разните остроумни саморъчни фигурки, чучела и колажи, както и шумът и свирките. Усещането беше за неизчерпаема енергия в движение. "Това е усещането за свобода", му казах вечерта, когато бяхме вече у дома.

Писах това и във форумите на БГ-Мамма- радвам се, че той видя учителите си в светлината на протеста им. Надявам се впечатленията от днес да останат в спомените му като един много важен урок по демокрация и гражданско общество.

След това отидохме в конната база в Борисовата градина и децата направиха по една обиколка с бялото пони. Докато се мотаехме по алеите, двете кончета, които в момента бяха свободни от езда, дойдоха при нас през оградата и искаха да им дадем нещо за ядене. Никога не съм била толкова близо до коне и ми направи впечатление особеното чувство за контакт, което се появява при общуването с тях. Тъкмо да си тръгнем, едното конче налапа платненото знаме, което държах в ръцете си от митинга. Дъвка го, дъвка го, накрая го изплю. Децата бяха във възторг от тази весела случка.

Вечерта попаднах на дебата по Канал 1. Бях отвратена от нагласената сценка, от костюмираните министри с гладките изречения и подготвените изрази, както и от останалите участници с претенциите им за обективност, безпристрастност и красивите фрази, зад които се криеха. За съжаление, представителите на учителските синдикати не се представиха в много добра светлина, но поне си пролича, че министрите Орешарски и Вълчев бяха доста....хм, меко казано, обезпокоени.

Споразумение все още няма, краят на стачката се отдалечава, напрежението расте, агресията-също. Дано на финала синдикатите да изиграят добре картите си, за да не изчерпят положителното отношение към стачката.

Изгубени в превода на....процентите

Надеждата за успешен изход на стачката се отдалечава след изявлението на синдикатите, че предложеният размер на средната брутна заплата не ги удовлетворява.

http://bulgaria.actualno.com/news_129375.html
http://lead.actualno.com/news_129294.html

Тази седмица не съм на работа и за пръв път от началото на стачката мога да се "възползвам" от нея да прекарам повече време с децата. Те се справят изненадващо добре с неочаквано дългия престой в къщи, който освен всичко съвпадна и с твърде интензивно натоварване в работата за мен и баща им. Спокойни и ведри са. Сближиха се още повече и си играят заедно както никога досега. Прекарахме два чудесни часа на припек в кварталната градинка- те с велосипедите, аз- с книжка в ръка.

Утре е вторият национален митинг на учителите. За мой срам, досега не успях да присъствам на нито един митинг, ако не броя 15-те минути пред Народния театър преди две седмици. На този обаче смятам да отидем, с децата. Много помия се изля, много омраза пролича у българина към учителите и тяхната борба. Дано тази стачка да е първата стъпка към сериозни реформи в образованието и възвръщането на уважението към учителя. Дано политиците разберат, че е крайно време да откъснат погледи от собствените си привилегии, сделки и приятелски кръгове, и да вземат да поработят малко за държавата и основните й приоритети, сред които образованието трябва да е на основно място.

В очакване на новините

Най- често задаваният въпрос днес, сигурна съм, е дали утре децата ще се върнат в училищата и градините. Периодично ровичкам из новините, за да съм в час накъде ще задуха вятърът. Като всички родители се чувствам поизнервена от дългата непредвидена ваканция. Усещам, че някъде тайничко в едно ъгълче на съзнанието ми се иска това напрежение да свърши и нещата да се върнат към обичайния си ход. Същевременно бих се чувствала излъгана наред с учителите, ако се вземе компромисно решение, което да е много под очакваното. Затова не искам децата ми да се върнат на училище и градина на всяка цена. Ше търпим още, ако трябва, защото това, другото, вече не се търпи- пренебрежението към интелектуалния труд, лъжливите предизборни обещания, невероятната наглост на управляващите и печалната неспособност на тази партия да управлява.

Вече се бях отчаяла, че няма кой да поиска оставка на правителството. Слава богу, опозицията малко се поразмърда и се сети най-после какво се прави в такива случаи. Междувременно президентът очаква преговорите днес да дадат резултат, но на снимката изглежда доста угрижен; а пък премиерът се разтоварва в Брюксел от проблемите на учителите.

"Училището-заложник на държава и родители"

Току-що прочетох една хубава статия за проблемите на образованието. Автор е Димитър Денков, в. "Сега". Една кратка справка за автора разсея недоумението ми откъде се е появило това интелигентно писание. В тези истерични дни на стачка и озлобление от страна на родителите статията внася малко разум и поставя въпроси, за които нямаме навик да говорим много често, а именно, личната ни отговорност като родители и неподготвеността на децата за училище.

И още една статия, която само на пръв поглед няма общо.....

Грандиозен митинг на учителите

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2782&sectionid=2&id=0000301

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-12&article=207089

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-12&article=207067


"Властта пожъна учителска буря"- в.Сега

"На властта й припари. 80 000 разгневени учители върнаха спомена от 10 януари 1997 г., когато бе щурмуван парламентът. Даскали от цялата страна обсадиха Народното събрание. Толкова хора не са се събирали на площада от грандиозните митинги в зората на демокрацията."- Стандарт

"Играчка-плачка със стачката. Кабинетът подцени учителския протест и се озова в пат"- Стандарт

"Учителите вече дадоха урок по гражданско общество. Сега е ред на управниците да покажат, че са държавници на място. Ако не, ще трябва да сдадат властта."- Стандарт

Автошествието в Бургас

БСП трепери от спомена за 1997

Революция, революция, революция!