Надеждата за успешен изход на стачката се отдалечава след изявлението на синдикатите, че предложеният размер на средната брутна заплата не ги удовлетворява.
http://bulgaria.actualno.com/news_129375.html
http://lead.actualno.com/news_129294.html
Тази седмица не съм на работа и за пръв път от началото на стачката мога да се "възползвам" от нея да прекарам повече време с децата. Те се справят изненадващо добре с неочаквано дългия престой в къщи, който освен всичко съвпадна и с твърде интензивно натоварване в работата за мен и баща им. Спокойни и ведри са. Сближиха се още повече и си играят заедно както никога досега. Прекарахме два чудесни часа на припек в кварталната градинка- те с велосипедите, аз- с книжка в ръка.
Утре е вторият национален митинг на учителите. За мой срам, досега не успях да присъствам на нито един митинг, ако не броя 15-те минути пред Народния театър преди две седмици. На този обаче смятам да отидем, с децата. Много помия се изля, много омраза пролича у българина към учителите и тяхната борба. Дано тази стачка да е първата стъпка към сериозни реформи в образованието и възвръщането на уважението към учителя. Дано политиците разберат, че е крайно време да откъснат погледи от собствените си привилегии, сделки и приятелски кръгове, и да вземат да поработят малко за държавата и основните й приоритети, сред които образованието трябва да е на основно място.
сряда, октомври 17, 2007
Изгубени в превода на....процентите
Публикувано от
Милена Златарова
в
5:05 сл.об.
Етикети: учителска стачка
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар