Урок на площада

Днес с цялото ми семейство слязохме в центъра, за да подкрепим учителите на националния митинг. Децата ми бяха много впечатлени, особено синът ми, който все пак е на 9 години и вече разбира много неща. Харесаха му саркастичните надписи, разните остроумни саморъчни фигурки, чучела и колажи, както и шумът и свирките. Усещането беше за неизчерпаема енергия в движение. "Това е усещането за свобода", му казах вечерта, когато бяхме вече у дома.

Писах това и във форумите на БГ-Мамма- радвам се, че той видя учителите си в светлината на протеста им. Надявам се впечатленията от днес да останат в спомените му като един много важен урок по демокрация и гражданско общество.

След това отидохме в конната база в Борисовата градина и децата направиха по една обиколка с бялото пони. Докато се мотаехме по алеите, двете кончета, които в момента бяха свободни от езда, дойдоха при нас през оградата и искаха да им дадем нещо за ядене. Никога не съм била толкова близо до коне и ми направи впечатление особеното чувство за контакт, което се появява при общуването с тях. Тъкмо да си тръгнем, едното конче налапа платненото знаме, което държах в ръцете си от митинга. Дъвка го, дъвка го, накрая го изплю. Децата бяха във възторг от тази весела случка.

Вечерта попаднах на дебата по Канал 1. Бях отвратена от нагласената сценка, от костюмираните министри с гладките изречения и подготвените изрази, както и от останалите участници с претенциите им за обективност, безпристрастност и красивите фрази, зад които се криеха. За съжаление, представителите на учителските синдикати не се представиха в много добра светлина, но поне си пролича, че министрите Орешарски и Вълчев бяха доста....хм, меко казано, обезпокоени.

Споразумение все още няма, краят на стачката се отдалечава, напрежението расте, агресията-също. Дано на финала синдикатите да изиграят добре картите си, за да не изчерпят положителното отношение към стачката.