Музикална кутийка

Понякога денят е съвсем обикновен,неотличаващ се с нищо от предишните. Но в него се случва едно дребно нещо,което се навръзва на броеницата на живота ти и си казваш "Ето, този миг бих искала да отнеса със себе си, това е моят живот!". Така днешният ден ме дари със сбъдването на мечтата на дъщеря ми да си има музикална кутийка. Да, от онези, старомодните музикални кутийки от нашето детство! След безуспешно обикаляне по детските и сувенирните магазини влязох в едно невзрачно магазинче и на въпроса ми дали има музикална кутийка продавачката се засуети да сваля последната от горния рафт на витрината.В този момент се почувствах като дете, получило най-голямата награда! Успях да изпълня мечтата на дъщеря ми! Дядо Коледа наистина ще й донесе музикална кутийка!

Седем години без мама

Вече седем години без мама....Родих две внучки, които тя не можа да види. Седем години от живота ми, които минаха без нея.Много ми се искаше да изброя някои от спомените,които са винаги пред очите ми....но не знам дали ще мога.

Нося те в сърцето си, мамо, така, както ти си ме носила под сърцето си! Обичам те!

10 ноември- 19 години от края на лъжата

Днес е една паметна дата. Никога не пропускам да я забележа. Бях на почти 19 години,студентка първи курс. Дядо ми на 88 години доживя падането на омразния му режим.Чувството за нещо приказно, невероятно, усещането за неочаквано освобождение изпълни дома ни. В началото не можехме да повярваме. Мислехме си, че целия ни живот ще мине в:
-сивотата, соц щандовете, старите колбаси, забраните,съветската телевизия,изтърканите обещания за светло бъдеще, на които вече никой не вярваше;
-омазнената опаковъчна хартия в магазините;сивият салам;опашките за месо и плодове
-фонда за идеологически опасни и забранени книги в Народната библиотека
- милицията около църквите по християнските празници
- жалкия атеизъм
-дъвките "Идеал" и шоколадчетата "Кума Лиса"
-стенвестниците
-Комсомолът
-политическите доклади в училище
-Берлинската стена
и т.н.

Като че ли специално по случая, в БГ-Мамма се появи една симпатична тема за "забравените жестове"- нещата, които едно време бяха наше ежедневие, а сега вече звучат като анахронизъм (и слава богу). На който му е интересно, нека си направи един "преговор" на социалистическия ни бит.

Не изпитвам и капчица носталгия по тези дребни детайли, които изпълваха живота ни тогава.Детството и тези спомени са ми скъпи единствено и само заради спомена за най-близките ми хора, които вече не са живи- майка ми,дядо ми, баба ми. Когато се връщам назад,имам чувството, че сме живяли на друга планета. Бяхме участници в един зловещ и некадърен обществен експеримент,чиято попара ще сърбаме още дълги години.

И все пак, само с неговия край имаше надежда, че нещо ще започне да се променя.Затова,нека да празнуваме днешния ден!

Голямото четене

БНТ започва кампания за откриване на любимия роман на българина,следвайки формата на предаването The Big Read на BBC. Целта на кампанията е да повиши интереса към четенето и книгите.

Ето моят избор от заглавия дотук:

Майсторът и Маргарита на М.Булгаков

Пустинята на Жан Мари Клезио

Игра на стъклени перли на Херман Хесе

Името на розата на Умберто Еко

Дзен и изкуството да поддържаш потоциклет на Робърт Пърсиг

Лайла на Робърт Пърсиг

Черната книга на Орхан Памук

Спутник, моя любов
и
Кафка на плажа на Харуки Мураками

Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни

Ще има и още....:-))

Голямото четене

Коремчето вече го няма:-))

Ето кой седеше в това коремче:-)). На 17.09.2008 се роди нашата дъщеря Галина- 3500 гр, 51 см. Вече съм многодетна мама. Имам си и нов блог за родителски вълнения:-)).

Преди финала:-))

Изминаха 37 седмици от появата на малката точица, малкото плодно сакче, с което изненадващо посрещнах Новата 2008 година. Малката топчица с тупкащо сърчице стана голямо бебе, което жизнерадостно разпъва корема ми, натиска таза ми надолу, удря по пикочния ми мехур и май вече иска да излезе:-)). Всеки момент може да ме призове да тръгваме към болницата и нейното/неговото освобождение на бял свят. В мен се бори копнежът да се отърва от тежкия вече корем и да се погледнем очи в очи с моето бебе, и страхът от болката, от неизбежната промяна в живота на цялото ни семейство. Моля се за едно бързо и леко раждане, за здраво бебе и чудесно начало на новата страница в живота ни!

Момиче бе прегазено от автобус

Днес с мъжа ми видяхме прегазеното момиче на кръстовището на бул. Дондуков и Васил Левски. Отивахме на работа с колата и пътувахме от моста Чавдар по посока към ул.Раковска. На светофара на Дондуков и Левски забелязахме, че имаше няколко спрели автобуса и се наложи да ги заобиколим отляво. Когато преминавахме кръстовището, видяхме автобуса, който беше спрял на завоя.Първоначално помислихме, че е аварирал,но секунди след това видяхме страшна гледка- едно младо момиче лежеше неподвижно под втората гума. За първи път ми се случва да видя загинал човек. Шокът беше ужасен. Момичето лежеше на асфалта, сякаш спеше. Имаше средно дълга къдрава коса.Около нея имаше малка локва кръв.Прииска ми се да сляза от колата, да отида при нея,да я прегърна и да я вдигна от земята.

Странно е това как всички знаем, че ще умрем, но по-силно от това знание ни разтърсва непосредствената среща със смъртта, особено когато тя е внезапна и неочаквана. Ужасно е да си представиш, че това момиче минута преди инцидента е вървяло към работата си като всички нас и само за секунди животът й е свършил. А наоколо всичко продължаваше както всеки ден....

06/06- Името на момичето е Сабина Чернева, на 24 години.....Мир на душата ти, мило момиче!

Една година без Дарина.....

Едно чудно момиченце си отиде преди една година. Ужасната вест попари тогава надеждите ни, но тя даде надежда на много други деца. Даринка стана кръстница на сайта "Спаси, дари на..."- едно ново лице на благотворителността. Иска ни се в деня на тази тъжна годишнина да говорим за хубави неща....за излекувани дечица,за добри и отзивчиви хора....защото иначе мъката ще ни стисне за гърлото и ще разкрием колко сме безутешни, че такива дечица трябва рано-рано да се отправят към небесния свят.

Даринка вече не страда. Сигурна съм, че нейната душичка е намерила спокойствие и мир. Сигурна съм, че бди над мама и тати и над любимата си сестричка. И тихо и невидимо ги посещава и им казва насън : "Щастлива съм, че живях с вас!".

Мари Дарийосек- "Бебето"

"Бебето" на Мари Дарийосек- поредната от модерните напоследък книги, в които разни писателки описват преживяванията си от майчинството. Трудно е да се каже дали полезността на такива книги излиза извън рамките на личното удовлетворение на писателките, че са се "похвалили" с уникалните, според тях, чувства, породени от отглеждането на децата им. Лично за мен такива книги винаги са малко скучновати. Ако и всяко преживяване като родител да е уникално, в действителност е трудно това да се предаде на хартия. Родителите, които са минали по този път, леко се отегчават да четат за неща, които сами са изпитали, а за тези, които още не са станали родители, е съмнително дали могат да почерпят някакъв ценен опит.  
Впрочем, Мари Дарийосек има някои много свежи попадения и книжката е наистина симпатична. Най-хубавото в нея е позитивното отношение към бебето като към карта на непозната страна и радостта от всекидневните открития и нарастващата близост.

Опит за Буккросинг:-))

От известно време имам удоволствието да пописвам и обменям информация за различни книги с майчетата-читателки от Литературния клуб към БГ-Мамма. Там се зароди интерес към буккросинг-идеята определени книги да се предават за четене по списък. В оригиналния си вариант координацията на тези читателски кръгове се извършва чрез регистрация в профила на дадената книга, но тъй като в нашия случай едва ли всеки ще иска да се регистрира на сайта на Bookcrossing.com, се появи идеята за форум, където да се предлагат и търсят такива книги. Там ще се осъществява и координацията на пътуващите книги, както и предаването им от човек на човек.

Форумът се казва "Предай нататък книга" и според мен е едно чудесно начало за популяризиране на буккросинг в БГ. Там вече се появиха първите предложения, така че тепърва ще става интересно.:-))

Поредната гавра с българското образование

Лошо е, когато човек го хване "липсата". Още по-лошо е, когато това са 6000 липсващи места в детските градини в София. През годините, в които българите раждаха все по-малко деца, сградите на детските градини се превърнаха в изгоден бизнес за общините. Те се даваха под наем на частни училища, бизнес организации, социални служби. Други пък просто бяха оставени да се рушат. Никой не помисли през всичкото това време, че може би спадът на раждаемостта е временен и в един момент ще бъдем изправени пред проблем. Голям проблем. Градовете, в които плащаме данъците си, не могат да осигурят място за гледане на децата ни. Новата система за електронно кандидатстване в София оголи проблема още повече. Както обикновено става, Столична община се поразтича и поразшета да покаже някаква дейност по въпроса, но е ясно, че без усилена, сериозна и дългосрочна работа нищо няма да се промени.



Нашите политици обаче са много хитри. Те са специалисти по намирането на привидни решения, по симулацията на активност (но само докато трае медийният интерес), и са страшно изобретателни, когато с един-два ефектни, но напълно безполезни хода, могат да си осигурят още месеци спокойно бездействие.



Проектозаконът за задължителното училищно обучение от 6-годишна възраст е поредното безумие, сътворено от МОН. След като по време на учителската стачка МОН и цялото правителство показаха пълната си незаинтересованост към проблемите на българското образование, която и без това беше видна през годините на безумни иновации, стратегии, нови програми и пр., сега се появява този гениален проект.



Какво е положението в момента? Децата трябва да тръгнат на училище задължително на 7-годишна възраст, при положение, че годините са навършени в същата година. Родителите имат възможност по свой избор и желание да изтеглят по-рано първия клас и децата им да станат ученици на 6- годишна възраст. Сега се предвижда тази възможност за избор да отпадне и за всички да стане задължително ранното тръгване на училище.



Какво се крие зад тази неочаквана загриженост за първокласниците? Очевидно МОН дава едно рамо на проблема с детските градини, като налага съкращаването на годините, прекарани в детските заведения, което съответно води до съкращаване на разходите и отваряне на повече места. Като аргумент се посочва акселерацията на децата. Дали обаче това, че децата растат по-бързо на височина и имат повече информация, означава, че те са психически и физически готови да тръгнат на училище при сега съществуващата учебна програма, условията в класните стаи и занималните?

Не бива да позволяваме децата ни да се превръщат в опитни зайчета на политици-недоносчета! Не бива да позволяваме истинските проблеми да се прикриват с безотговорни решения!

Изразете несъгласието си с новия проектозакон, като подпишете гражданската петиция!

"Нова Европа" или новите предразсъдъци

Вчера с голям интерес си купих поредното ДВД към в. "Капитал"- сериите "Нова Европа" на Майкъл Пейлин- известният британски комик и пътешественик. Страшно го харесвам, гледала съм другите му поредици- "От полюс до полюс", "Пълен кръг" и "Около света за 80 дни". "Нова Европа" е пътешествие през страните зад Желязната завеса- бивша Югославия, Албания, България, Турция, прибалтийските републики, бивша Чехословакия.....
Не само че преживях огромно разочарование, но никога не съм се чувствала толкова обидена от представянето на страната ни. И двете серии, които изгледах, бяха изцяло повлияни от политическата позиция на Великобритания. Страните бяха представени в светлината на политическите отношения, поддържани с Великобритания. Онзи свеж, непредубеден, толерантен поглед, който толкова много ме възхищаваше в другите поредици, тук напълно отсъстваше.

Какво показа екипът на ББС от България? Празникът на Бялото Братство в Рила, Азис и циганите в Столипиново в Пловдив. Вилата на Стефан Китанов и казаните за варене на ракия. Беше обърнато специално внимание колко са дискриминирани циганите в България, как не получават образование и работа. Нямаше нито една дума за старата ни история. България няма история. Няма фолклор, няма Рилски манастир или тракийски гробници.

Дано не бъда разбрана погрешно. Не очаквам някой да ни прави реклама или да ни показва по-хубави, отколкото сме. Аз съм от хората, които с две ръце подкрепят правенето на филми като този за дома в Могилино, защото това е истината, това са реални факти, и защото това е единственият начин българските политици да се размърдат- когато се изложим пред други страни.
Но когато се прави един кратък портрет на страната ни, сред останалите балкански и източно-европейски страни, и когато тенденциозно се показват циганите като пример за това колко сме далече от европейските ценности, е нормално да се почувствам по този начин. Горчиво съм разочарована както от пряката намеса на политиката в един наглед добронамерен популярен филм, така и от Майкъл Пейлин, който е допуснал да бъде използван за такава евтина кампания.

Новини от деня

Почина писателят Артър Кларк

Лек път на душата ти, писателю, и дано да видиш чудесата на необятните космически пространства така, както си ги представяше!

Далай лама иска подновяване на диалога с Пекин
Още новини от размириците в Тибет

Българското общество се страхува от деца с увреждания, сочи изследване

Баба Марта показва капризния си характер

Проговори германецът, свалил самолета на писателя Антоан Сент-Екзюпери

И една много силна статия за убийството в с. Трън

Още едно детенце замина към небето.....

Това е Светльо- Светлозар Чолаков. Той беше болен от левкемия. Тази снимка е направена след трансплантацията на костен мозък, извършена в болница в Мюнхен.

Светльо е едно от дечицата на сайта "Спаси, дари на...." Едно от многото деца, за които българската държава така и не намери пари....Парите, слава богу, се намериха, отново с помощта на благотворителни кампании, на милосърдието на много хора и на вече изградената репутация на сайта като едно надеждно място за фокусиране на усилията на семействата, изпаднали в тази страшна ситуация. Светльо замина за Мюнхен през юли 2007г. Операцията и възстановителният период минаха успешно. Надеждите на всички за окончателното му оздравяване бяха големи, докато на 14.02.2008г. не се прояви изключително рядко усложнение, пред което лекарите бяха безсилни. Буквално за няколко часа пред очите на родителите си състоянието на Светльо рязко се влоши и той изпадна в кома.

Светльо си отиде вчера, 10 март, в 12ч. на обяд. Всички нас, които бяхме ангажирани по някакъв начин със съдбата му, много ни боли. Успешната кампания за лечението му беше за нас лъч надежда след загубата на Даринка. Надявахме се, по човешки, че съдбата ще се "реваншира" чрез него. В такива случаи най-страшният въпрос е "защо". За мен това е въпрос, който излиза извън границите на човешкия разум и познание. Отвъд него започва смъртта на надеждата и безкрайното отчаяние. Много е трудно да бъдем мъдри, когато умира дете. Сякаш умира една частичка от нас самите....

Много ме боли, когато гледам тази снимка. На нея е прекрасната усмивка на Светльо, надеждите му за бъдещи игри, уроци, приятелства, за едно нормално детство. Трудно е да разберем и повярваме, че тези надежди вече няма да се осъществят в този свят. Всъщност не знам какво искам да ви кажа с този постинг. Може би ми се иска да прочетете повече за Светльо, за неговата борба с болестта, за да живее част от спомена за него и у вас.

Запалете една свещичка за Светлето, помолете за душата му, ако сте вярващи, целунете детенцето до вас, направете нещо хубаво! Докато сме живи, можем да променим много неща!

Мир и светлина на душата ти, Светленце! Много ще ни липсваш! Сега вече никаква болка няма да те докосне.....

Борбата на Светльо:

http://www.save-darina.org/content/category/1/24/110/

Могилино, българските евродепутати и Великолепната шесторка

Вече шест месеца минаха от излъчването на филма на британската журналистка Кейт Блюит за нечовешките условия в дома за деца с увреждания в с.Могилино. Как реагираха и какво направиха българските политици през това време? Верни на стратегията си да крият глави в пясъка, те счетоха за нужно просто да се направят, че проблем в действителност няма. Лишени от абсолютно всякакъв политически и граждански морал, вместо да поемат отговорността и вината за случващото се- не само в Могилино, но и в редица други подобни домове, те намериха най-лесното решение, а именно, да прехвърлят вината върху някой друг. Филмът веднага беше обявен за злостна политическа кампания за оклеветяване на страната ни. Той , разбира се, беше окачествен като преднамерен, не показващ цялата истина, нагласен и пр. и пр. Най-колоритно се изказа обидената министърка на социалното министерство, г-жа Емилия Масларова, която щедро демонстрира своята некомпетентност, невежество и явно дискриминационно отношение към децата с увреждания. Ето някои от нейните медийни "бисери":

"Откровено да ви кажа, това е една много груба манипулация, преекспонирана. Съжалявам, че се включиха и българските медии, защото аз, ако искам да, извинете за израза, да злепоставя някоя държава мога да направя много по-страшен филм. И то много."(http://www.inforadio.bg/theme.php?item=800)

"Аз съм убедена, че където и да отидете, тъй като добре съм запозната с аналогични случаи поне в европейските страни, ситуацията е почти същата."(http://www.inforadio.bg/theme.php?item=729)


"Струва ми се, че крайно време е да се разбере, че когато едни хора, било то възрастни, деца са с тежки умствени увреждания, те не могат да проговорят, нито да започнат да четат. Те просто нямат никаква възможност, ние там имаме и психолог, разбира се, че нямаме суперусловията, но това са деца, които това могат, толкова."http://www.inforadio.bg/theme.php?item=729

Разбира се, българските политици бързо разбраха, че за да замажат гафа, само приказките няма да помогнат. Закипя трескава социална работа. Министерството на труда и социалната политика изведнъж роди нова концепция за проблема с домовете. Най-важното на този етап се оказа да се натамънят цифрите, за да се хвърли поне временно прах в очите на европейската общественост. Зад сложните съкращения, като ДВН-ЦВН (Дом за временно настаняване- Център за временно настаняване), ДДМУИ- ДМУИ- (Дом за деца и младежи с умствена изостаналост- Дом за младежи с умствена изостаналост) се крият опити за статистическа еквилибристика, която обаче не носи никакво реално подобряване на положението на децата, нито е белег за наченки на сериозна и отговорна стратегия за радикалното реорганизиране на грижата за тези деца и развиване на алтернативи за тяхното отглеждане.

На помощ, разбира се, трябваше да бъдат извикани и медиите. Така се роди контра-филмът "Дом", излъчен по БНТ в началото на февруари. Подбрани са места, където ситуацията е по-лицеприятна- домът в с. Згалево, дневен център в гр.Перник, защитено жилище, семейство, което е взело и отглежда дете с увреждания от дом. Малко повече информация, обаче, и нещата престават да са толкова розови, колкото им се иска на Министерството и господа политиците. Във великолепния блог за децата в Могилино Яна Домусчиева споделя впечатленията си от "кухнята" на нещата, тъй като през 2005-2006год. е работила във фондация "За децата" , чрез която е установила контакт с дома в с.Згалево и сем. Димитрови- приемното семейство на Деси, страдаща от ДЦП. "..... отидохме до дома, току-що преместен в Згалево от с. Борислав, където явно е бил някакъв кошмар. Новата сграда наистина е много хубава, боядисана, спалните са слънчеви, персоналът усмихнат. Но децата седяха на пейки в една стая, на включен телевизор, а лелите стърчаха над тях. Нямаха лекар, а бусът им беше в окаяно състояние. Директорката ми каза, че за ремонта е писан проект за финансиране от чужбина." (статията на Яна Домусчиева).

Сем.Димитрови са наистина изключителни хора. Благодарение на тях Деси е станала от инвалидната количка и е едно красиво и обичано дете. Само че приемните семейства в България са едва 80, а сем.Димитрови са единственото семейство, приело дете с увреждане. Очевидно е също, че семейството е добре осигурено финансово и решението да приемат такова дете е било подпомогнато и от материалната им обезпеченост, а не от някаква подкрепа от страна на държавата.

Макар и с добри намерения, БТВ по своему се присъедини към кампанията "спешни мерки за замазване на положението". Чрез предаването "Великолепната шесторка" бяха събрани
1 663 588 лева за построяване на четири "малки къщи", в които ще бъдат настанени деца от дома в с.Могилино. "Малката къща за деца" е социална услуга, в която малка група деца (максимум 15) живеят в среда близка до домашната – те ходят на училище, имат съседи, играят и се срещат с приятели в квартала. Проектът се осъществява съвместно с УНИЦЕФ. Сигурна съм, че МТСП ще намери начин да си напише поне една червена точка за тази сама по себе си благородна инициатива- все пак, името на Министерството присъстваше в заглавката на предаването като един вид "под патронажа на....". Демек, представете си, министерството одобрява тази инициатива....
(повече за реалните измерения на помощта, предложена от предаването- статия на в.Капитал).

Нов повод за безпокойство у родните ни политици породи идеята на ирландската евродепутатка Кати Синод филмът за Могилино да бъде излъчен в Европарламента на 4 март тази година. Българските евродепутати, като добри граждани, се загрижиха за имиджа на България и изпратиха писмо, в което се казва, че "филмът (заснет и излъчен през 2006-2007 г.), не отразява цялостно и обективно грижите в домовете за сираци в България и представя България като страна-член на ЕС, която не полага достатъчно грижи за децата в неравностойно положение. Допълва се още, че прожекцията на филма в ЕП съвпада с отбелязването на националния празник на Република България. " (news.bg)

Обърнете внимание на подчертаното от мен. Страна, която не полага достатъчно грижи за децата в неравностойно положение. Представена като страна, която......Така написано, излиза, че България всъщност не е такава страна; всъщност България полага грижи за децата в неравностойно положение и Кейт Блюит тенденциозно е подбрала един-единствен дом, в който, по някаква случайност, условията са по-лоши от тези в останалите домове. В същото време Ширин Местан, председател на ДАЗД (Държавна агенция за закрила на детето) казва в интервю пред в.Стандарт, че спешно трябва да се закрият още 7 дома- освен с.Могилино, това са домовете в с. Осенец, с. Галатин, в Рабиша, Боровци, Бардарски геран и Горна Козница. Тази информация може да означава само едно- че условията в тези домове не са по-различни от показаните в дома в Могилино.

Ето и още малко материал за размисъл- официалният доклад на комисията, извършила проверка в дома в с.Могилино по нареждане на ДАЗД през септември 2007г. Езикът на доклада е достатъчно сух, конкретен и официален, за да не допуска съмнение за търсено въздействие на емоционално ниво. От това фактите само изглеждат още по-страшни. Материалът съдържа информация, която може да бъде неподходяща за деца и бременни жени!
Също така, и"за властимеющи, които се интересуват само от себе си....."

За мен лично като гражданин на Република България позицията на българските евродепутати е жалка и недостойна. Не е това начинът страната ни да позакрепва и без това достатъчно разклатения си имидж. Имайте веднъж доблестта бе, хора, кажете "Да, така е, истина е, имаме проблеми, помогнете ни да ги решим!" Хванете се за работа, поразмърдайте се малко, погледнете сериозно и търсете цялостно, радикално, работещо решение! Обикновените граждани в БГ вече ги е срам от вас! Не имиджът на България ви интересува, а вашият собствен имидж и опазването на спокойствието и благополучието ви! Защото не обикновеният човек в България, а политическата класа е тази, която е най-уязвима чрез показаното във филма. На нас не ни пречи показването на филма пред Европейския парламент, а ни пречи вашата позиция, вашето недостойно поведение!

В памет на Жанет Захариева

Жанет Захариева беше майка на три деца и съпруга на мъжа си Тодор. Тя беше още прекрасна сестричка на брат си Юрий, радост и подкрепа за родителите си. Не я познавах. Научих за нелепата й смърт от една тема в БГ-Мамма. Оказа се, че Жанет се е регистрирала преди време в темата на многодетните майки. Трагедията е трагедия независимо от това дали познаваме човека или не, но дори мимолетният виртуален досег изважда личността от анонимността на новините и придава на загубата по-лично значение.

Жанет Захариева загина в катастрофа при с. Долни Богров на 27 януари 2008г. Съпругът й Тодор Захариев внезапно загубил съзнание за 10 секунди, които се оказали фатални. В колата освен родителите са пътували и трите деца. Бащата и децата са живи, макар и с наранявания, но Жанет е починала на място.

След катастрофата се установява, че Тодор има тумор в мозъка, който е и причината за внезапната загуба на съзнание. На него му предстои тежка операция, а психическата травма за децата е огромна.

Трагедията на сем.Захариеви ни разтърси дълбоко. Сигурна съм, че на всяка от нас й е минало през ума "Това можех да съм аз". Защо Господ отреди такава съдба на тази любяща майка? Това ли й беше писано- да загине в една нелепа катастрофа, катастрофа без виновници, предизвикана от скрито досега заболяване?

Няколко дена отлагах да пиша за нея в блога си. От снимката й ме гледаше една интелигентна, симпатична жена, за която скърбя, без да познавам. Вярвам в това, че мислите и чувствата на живите имат влияние върху душите на починалите и затова реших, че е правилно да оставя този спомен за нея тук.

Още за Жанет Захариева:

Страничка, направена от съпруга й

Темата в БГ-Мамма

Снимки

Почивай в мир, Жанет! Твоите близки винаги ще те обичат и пазят в сърцата си!

Новогодишна изненада

Преди десетина дни в късметчето от "Лаваца" на мъжа ми пишеше "Ново начало".
И представа си нямахме какво ще е това ново начало. А то се оказа.....бебе:-)). При нашата старателна контрацепция си нямаме и идея как е станало. Ето че мечтата ни за семейство с три деца може би е на път да се осъществи....малко изневиделица....

Трудно е да се опише какво чувствам. Двете ми деца бяха планирани и очаквани и това някак ми даваше илюзията, че такова нещо на мен не може да се случи. Притеснявам се за страшно много неща- къде ще сложим бебето (в едната спалня вече има две пораснали деца, в нашата няма място, а и ние никога не сме спали с децата в една стая), дали няма да се наложи да сменяме жилището, как ще организираме занапред гледането на децата и т.н. Но мъжът ми така възхитително реагира на новината, че за пореден път ми даде увереността, че макар и неочаквано, бебенцето е плод на дългогодишна любов и разбирателство и с търпение и взаимна подкрепа ще се справим и този път.

Първият ден на Новата Година

Първият ден на Новата Година се развива точно толкова спокойно и мързеливо, както ми се иска. :-)) Спахме до късно, после пихме кафе и до 15ч. гледахме чудесния новогодишен концерт на Виенската филхармония. Хубаво е да се започва Новата година с такъв заряд от хумор, качество и оптимизъм!

Направих набързо един щрудел с бутер-тесто- стана чудесен. Въобще този път всичко, което готвих за празниците, се получи много вкусно.

В неделя ходихме със сина ми да покараме кънки в Зимния дворец. За първи път сложих новите кънки. Бяха наплашили със своенравния точилар Мирон и бях останала с впечатлението, че да си наточиш кънките е някаква особена трудна мисия, обаче го намерихме много лесно, човекът беше много любезен и страхотно ми наточи кънките. Даде ми и съвети как да ги поддържам. Усещането от пързалянето беше несравнимо с това от обикновените кънки под наем. Останах приятно изненадана от промените в обслужването- гардеробът вече е в топлото фоайе, има нови, доста по-любезни служителки, обслужват по-бързо отпреди. Свободната пързалка се е преместила в голямата зала. Явно и тази година това ще е мястото за пързаляне.