Имам вече първокласник

Днес е първата спокойна сутрин след връщането ни в София, в която най-после мога да намеря време за себе си. Подвързахме учебниците, подсигурихме се с пособия,купихме екипа за физическо, горе-долу започнахме да се ориентираме в порядките на училището. Последната седмица ми остана в съзнанието с едно постоянно препускане по магазините и притеснение дали няма да пропусна да купя нещо необходимо. Първите два дни след 15-ти септември часовете им в училище бяха съвсем кратки и общо взето, тъкмо да го оставя на училище, и вече трябваше да го взимам. Днес е първият сериозен учебен ден. През последните две години мисълта за предстоящото тръгване на училище беше някак много кошмарна. Бяхме свикнали с бебешката сигурност и игрова обстановка в детската градина. На тържеството по завършване на подготвителната група сърцето ме заболя, че ставаме родители на първокласник, т.е., времето си върви, той безвъзвратно расте.
После през лятото се извърши метаморфоза и той сякаш за три месеца преодоля границата между детската градина и училището. Изглежда, че и аз "узрях" за този момент, защото с наближаването на 15-ти започнах да гледам на промяната изцяло в положителна светлина.
Много се развълнувах на първия учебен ден. Беше много по-различно, отколкото тръгването на детска градина. Детската градина е само откъсване от дома и от грижите вкъщи, а училището обозначава и преминаване в нов социален статус. Това е пътят, който ще го доведе до висшето образование и впоследствие до професията, която ще си избере.