Почивните дни

От доста време насам нашата държава започна една интригуваща политика относно почивните дни. Става дума за прословутото сливане на уикенда с националните празници, при което въпросните почивни дни стигат до 4-5 на брой.Дотук ще кажете "ами хубаво, страхотно". Е да де, ама освен че ние, родителите,почиваме, почиват и детските градини и училищата. През тези дни обикновено влизат в сила едни правила, доста подобни на Законите на Мърфи:

~~~През почивните дни обикновено времето е лошо. Следствие: не може да се извлече никаква полза от почивката, децата стоят вкъщи и скучаят.
~~~Точно когато имаш време да направиш едно есенно почистване, децата ти се качват на главата с мили, но ненавременни предложения да се включат, настояват да погледнеш докъде е стигнал техният герой в играта на Playstation-а, и очакват да им намериш занимание, което да ги спаси завинаги от скуката. Следствие: почистването през почивните дни изнервя още повече.
~~~Нямаш оправдание да не готвиш. Желателно е дори да се отчетеш със сладкиш или кекс. Или баница. Е, ако нервите ти са достатъчно здрави за гледката на дъщеря ти, която сладко меси своята баница на пода.
~~~Почивните дни те настройват романтично. Ех, сега точно му е времето да излезете само двамата с половинката! Но къде ти, нали гузната съвест само това а чака, веднага да излезе от скривалището и да те посочи с пръст, задето през седмицата и без това те няма на работа, пък сега ще ощетяваш децата и в почивните дни!
~~~Броят на почивните дни влияе пряко пропорционално на количеството разсипани играчки и безпорядъка на квадратен метър.

Сигурно има и други екстри, за които съм забравила да спомена...но така или иначе, накрая човек започва да копнее тези празници да свършат, за да си почине от...празниците!