Трогателен подарък

Вчера в последния половин час в занималнята, синът ми приготвил подарък за мен- лист хартия, на който беше написал:

"Мила мамо, много те обичам и винаги щете обичам мамо тиси много нежна и тисими найдобричка!"

Съжалявам, че вече го е залепил на вратата на стаята си и не мога да го сканирам, защото посланието е страшно сладко с печатните букви, някои от които все още обърнати, както децата обикновено правят, преди да се научат да пишат правилно.

Не мога да опиша колко ме трогна този малък лист хартия. Честно казано, помислих си с какво съм заслужила такава безрезервна любов и нежност. Знам, че човек наистина дължи страшно много на родителите си, но понякога се изкушавам да мисля, че всъщност ние, родителите, сме тези, които трябва да сме благодарни за тази непрестанна обич, безрезервна, във възрастта, когато нашите недостатъци все още са скрити от детските очи и те виждат само най-най-хубавото.