Изпратихме Криско.....

Криско се роди на 30.06.2007г. с рядкото заболяване епидермис булоза. Това е тежко генетично заболяване, при което организмът не може изгради и задържи нормален епидермис, и е свързано с болезнени тежки рани по цялото тяло и вътрешностите. Едва 50 от 1 милион раждания са с различни форми на тази болест.
Той стана поредното дете,което майките от форума БГ-Мамма "осиновиха" като свое. Бяхме съпричастни с Ели и Христо, опитвахме се да им помогнем с каквото можем. Беше ни ясно, че диагнозата е много тежка, но се надявахме, че с родителската обич и жертвоготовност, с която се грижеха за Криско, те ще му помогнат да преодолее трудната първа година.

Криско избра да си отиде тихо в съня си в петъчната утрин.....Съдбата пожела той да бъде до последния си момент с мама и тати. Ели и Христо избраха да споделят този толкова личен и тъжен момент с нас, майките от БГ-Мамма. Те проявиха страхотна душевна сила и успяха да направят един помен за Криско, без да натрапват мъката си; избраха да изкажат благодарността си, вместо да се отдадат на сълзите си. Думите на Ели за това какво им е дал животът с Криси, какво са научили от борбата за всеки изминал ден, докоснаха сърцата на всички присъстващи. В скръбта на Ели и Христо имаше толкова много светлина, колкото и в погледа на Кристиян на снимката, обградена с цветя и пеперудки. Те избраха да се простят с него сред балони и любими детски песнички. Не знам какво означаваше нашето присъствие за тях, но за мен това толкова мило и трогателно събиране значеше изключително много.

Мир и покой на душата на Криско! Ти беше толкова добър с мама и тати, бди над тях! Обичта им към теб винаги ще озарява душите им!
Историята на Ели и Криско:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=211512.0

Вече не знам какво да мисля за изхода на учителската стачка. Имам чувството, че някаква шизофрения е обхванала нашите министри. Предполагам, чувството е още по-ужасно за преговарящите.

"Всеки път ние започваме от начало. Всички текстове са вече уточнени, но изведнъж се оказа, че има промяна от снощната ни договорка за повишение на заплатите от 1 ноември с 88,80 лв.", заяви председателят на "Подкрепа" Константин Тренчев.

"Всеки ден стигаме до някъде и на другия ден започваме от начало. Това е подигравка със синдикатите и най-вече с българските учители, родители и деца."

"Орешарски: Не можах да разбера откъде се появи този ефект на преговорите"

"Група униформени полицаи от Първо РПУ в София са нахлули в 133-то СОУ „А. С. Пушкин” в центъра на столицата, елиминирали охраната и започнали да обикалят, без основание и без обяснение защо са предприели тези действия. За това съобщават от КТ „Подкрепа”.

Правителство затъва все повече и повече в своето объркване и разногласия, а в същото време учителите обират негативите на общественото мнение. Майките истерясват вкъщи с децата, разтоварват нервите си във форумите, най-вече в ругатни към учителите. Те са единствените виновници за проблемите им! Хайде да се връщат по класните стаи, че вече много стана!

Някои родители вече се загрижиха "с какви очи щели учителите да погледнат учениците си, като се върнат в клас".

Тъжно е и обидно.....Правителството не се справя. Учителите пак са виновни. Чета мнения, от които ми настръхват косите. Това са родители и тези мнения се чуват и предават на децата в семейството.

Концертът на Робин Гиб в София

На 25.10 имах удоволствието да участвам в концерта на Робин Гиб в НДК. Той изпя около 20 от най-големите хитове на Bee Gees. Беше много приятно, забавлявахме се много! Направи ми впечатление, че е много слаб. Видимо изглеждаше в много добра форма. Според мен гласът му също беше добре, доколкото можах да го чуя, защото цялото озвучаване естествено беше насочено към залата и звуковата картина при нас не беше обективна.

Поводът да пиша за този концерт бяха едни тъжни размисли, които ме обзеха паралелно с доброто настроение, с което бяхме заредени цялата вечер. Хората в залата бяха от поколенията на 60-70-те години- набори между 1950 и 1970г. Те седяха в меките червени кресла, облечени в обезцветени, обикновени дрехи и слушаха тихо и кротко, макар и с видимо удоволствие и много аплодисменти. Трябваше им поне час, докато се раздвижат и станат от креслата. Поколенията на комунизма, за които Bee Gees е много повече от любима група. Техните песни, както песните на Beatles, Scorpions, Deep Purple, Iron Maiden, бяха гласове от друг свят- свят, в който имаше и други цветове, освен сивото и черното; свят, в който можеше да се изказват различни мнения; свят, в който хората се забавляваха и живееха добре. Кариерата на тези групи мина в години, когато бе немислимо те да гастролират у нас. Сега певците вече са на възраст- някои все още пеят страхотно, други не толкова, но....както се казва, по-добре късно, отколкото никога.

Познавам много добре радостта на публиката в тази вечер. Една юношеска, трогателна, но и незряла радост, че най-после ще се докоснеш до нещо, което дълги години е било далеч от теб. Радост, която ти не си научен как да посрещаш. Не знаеш, че на такъв концерт не е нужно да си послушно настанен в стола си. Или знаеш, но някакви задръжки дълбоко в теб ти пречат да надвиеш инертността си. Израстнал си в света на чавдарската връзка, комсомола, пионерските песни. Свят, в който спонтанността и удоволствието от живота се смятаха за съмнителни и опасни. Излъганите поколения на комунизма....

Спомних си за майка ми, лека й пръст, която започна да живее истински след 10-ти ноември. Спомних си за собственото си детство. После си помислих за децата ми и моите надежди за тях, че те са различни, че са много по-събудени, по-осведомени, и най-вече, по- щастливи от нас, когато сме били на тяхната възраст.

След този концерт разбирам още по-добре какво означава тази освободеност, която учителите демонстрират на митингите- народните хора, виковете "Оставка" и "Всеки ден ще е така до победата", карикатурите, остроумните лозунги, опиянението от чувството за свобода, което ти дава излизането извън рамките на нормалното. Това ми дава надежда, защото учителите са от същите тези поколения. Може би ще започнем да се пробуждаме малко по малко от съня, в който изживяваш живота си открай докрай, без нищо да се променя.

Отзвук за Дома в Могилино

Статия на Яна Бюхер Тавание
Интервю с авторката на филма Кейт Блюит
Още за дома

И тъй като първата реакция на МТСП беше, че домът в Могилино ще бъде затворен (най-лесното решение- един вид, няма дом, няма проблем), препечатвам от статията на Яна Бюхер Тавание принципите за закриване на институция за деца на фонд "Спасете децата- Обединено Кралство":

Как да затворим институция

Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната. Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията:· Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини.· Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.· Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях - когато това е в интерес на детето.· Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови.· Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.· Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето. А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.

Движението на българските майки, обаче, не смята да остави въпроса за Могилино. Създаден е специален блог, в който се отразява всички стъпки, предприети от сърцатите жени, за да се помогне на тези деца.

Първи сняг, смразяване на преговорите

Вчера в София валя първият сняг. Е, вярно, мокър, но пък натрупа тънък слой върху колите. Сутринта синът ми тъкмо коментираше, че Витоша ще стане още по-красива заснежена, и ето че склоновете й побеляха. Не си спомням да е падал сняг толкова рано. Навън мирише на зима.

От новините за преговорите с учителите също повява страховит студ.
"След цял ден чакане да бъдат поканени на среща от Министерството на образованието представители на синдикатите дойдоха пред министерството в 17 часа, предаде репортер на БГНЕС. Пред журналисти те се оплакаха, че не са поканени на среща, на която са очаквали да бъде подписано споразумение, след като вчера са водили 8 часа преговори на експертно ниво. В същото време обаче министърът на образованието Даниел Вълчев мина покрай сградата на министерството, влезе в коридора и проведе 10-минутен разговор със синдикалистите. След края му стана ясно, че преговорите продължават и утре, 22 октомври. "

Според Станишев, кандидат-кметове масово плащат на учителите, за да продължи стачката.

Имаше и заплахи: "Ако синдикатите продължават с такова поведение, никак не е изключено правителството да преразгледа своята оферта не към увеличение, а към намаление".

Друга интересна новина:
"Асоциацията за родителска активност ще заведе съдебни дела в Страсбург и Хага срещу синдикатите за подбуда към нарушаване правото на децата в България на образование. Това съобщи за "Дарик радио" изпълнителният директор на Асоциацията Вяра Лазарова.Съдебните искове ще бъдат срещу Янка Такева от КНСБ и Крум Крумов от КТ "Подкрепа". Делата ще бъдат заведени, ако учителската стачка продължи до понеделник.Вяра Лазарова заяви още, че е сигурно, че стачката се използва неправомерно за защита на определени политически интереси."

Междувременно обаче се разбра, че от името на своята фондация въпросната госпожа провежда обучение на класните ръководители на различни у-ща как да общуват с родителите, като за целта взима не лош хонорар, и тази информация, наред с индикации за некоректно провеждане на тези семинари (по-малък брой действителни часове от предвидените) поставят под сериозно съмнение моралното право на Вяра Лазарова възбужда юридически спорове срещу учителите. Дали всъщност госпожа Лазарова не е против стачката, тъй като тя де факто пречи на нейната дейност?

Отделно не ми се коментират дълбокомъдрите изявления на нейната и подобни родителски асоциации, които авторитетно "обобщиха" мнението едва ли не на всички родители и с пяна на устата и зле прикрита истерия се нахвърлиха върху учителите.

Въобще през изминалите четири седмици българското правителство и обществото ни се разкриха откъм най-грозната си страна. Поведението на правителството към стачкуващите граничи с откровен цинизъм; обществото се нахвърли върху учителите, само защото у нас не е прието да търсиш правата си и заради неудобствата, причинени на родителите. Изведнъж тези родители се оказаха с деца на ръце за неопределено време и директно казано, изпаднаха в истерия. Появи се логичният въпрос какво правят тези деца през дългата лятна ваканция и дали всъщност на учителите не се гледа като на вид бавачки. Нископлатени, разбира се....
Противниците се разделиха на две- едната част от гласовете дойде от работещите в частния сектор, за които очевидно е доста удобно да получават добри заплати, но пък да не подкрепят такива за учителите. Те започнаха да мерят труда им на килограм, минута, метър и прочие, за да докажат, че учителите са едни безделници, на които и тези пари са им много.
Другата част са хората, които получават колкото или по-малко от учителите. Техният абсурден аргумент е "аз получавам същата заплата, пък работя повече и затова не подкрепям".
Стана ясно, че с гражданското общество сме още наникъде, след като стачката не се признава като законово средство за въздействие върху работодателя- в случая Министерството на образованието и държавата. За възмутените от дългата й продължителност сякаш останаха скрити 10-те дни, в които правителството изобщо отказваше дори да започне преговори; остана скрита манипулацията, извършвана от медиите; изведнъж всичко, което идва от устата на правителството и министрите, се превърна в чиста монета.

Учителите са проводник на дълбоката необходимост от промяна, а също така и сигнал за голяма криза. Техният протест показва, че има голямо разместване на ценностите, и то не е в полза на образованието и културата. Тази стачка стана историческа, и със сигурност няма да е последна.

Урок на площада

Днес с цялото ми семейство слязохме в центъра, за да подкрепим учителите на националния митинг. Децата ми бяха много впечатлени, особено синът ми, който все пак е на 9 години и вече разбира много неща. Харесаха му саркастичните надписи, разните остроумни саморъчни фигурки, чучела и колажи, както и шумът и свирките. Усещането беше за неизчерпаема енергия в движение. "Това е усещането за свобода", му казах вечерта, когато бяхме вече у дома.

Писах това и във форумите на БГ-Мамма- радвам се, че той видя учителите си в светлината на протеста им. Надявам се впечатленията от днес да останат в спомените му като един много важен урок по демокрация и гражданско общество.

След това отидохме в конната база в Борисовата градина и децата направиха по една обиколка с бялото пони. Докато се мотаехме по алеите, двете кончета, които в момента бяха свободни от езда, дойдоха при нас през оградата и искаха да им дадем нещо за ядене. Никога не съм била толкова близо до коне и ми направи впечатление особеното чувство за контакт, което се появява при общуването с тях. Тъкмо да си тръгнем, едното конче налапа платненото знаме, което държах в ръцете си от митинга. Дъвка го, дъвка го, накрая го изплю. Децата бяха във възторг от тази весела случка.

Вечерта попаднах на дебата по Канал 1. Бях отвратена от нагласената сценка, от костюмираните министри с гладките изречения и подготвените изрази, както и от останалите участници с претенциите им за обективност, безпристрастност и красивите фрази, зад които се криеха. За съжаление, представителите на учителските синдикати не се представиха в много добра светлина, но поне си пролича, че министрите Орешарски и Вълчев бяха доста....хм, меко казано, обезпокоени.

Споразумение все още няма, краят на стачката се отдалечава, напрежението расте, агресията-също. Дано на финала синдикатите да изиграят добре картите си, за да не изчерпят положителното отношение към стачката.

Изгубени в превода на....процентите

Надеждата за успешен изход на стачката се отдалечава след изявлението на синдикатите, че предложеният размер на средната брутна заплата не ги удовлетворява.

http://bulgaria.actualno.com/news_129375.html
http://lead.actualno.com/news_129294.html

Тази седмица не съм на работа и за пръв път от началото на стачката мога да се "възползвам" от нея да прекарам повече време с децата. Те се справят изненадващо добре с неочаквано дългия престой в къщи, който освен всичко съвпадна и с твърде интензивно натоварване в работата за мен и баща им. Спокойни и ведри са. Сближиха се още повече и си играят заедно както никога досега. Прекарахме два чудесни часа на припек в кварталната градинка- те с велосипедите, аз- с книжка в ръка.

Утре е вторият национален митинг на учителите. За мой срам, досега не успях да присъствам на нито един митинг, ако не броя 15-те минути пред Народния театър преди две седмици. На този обаче смятам да отидем, с децата. Много помия се изля, много омраза пролича у българина към учителите и тяхната борба. Дано тази стачка да е първата стъпка към сериозни реформи в образованието и възвръщането на уважението към учителя. Дано политиците разберат, че е крайно време да откъснат погледи от собствените си привилегии, сделки и приятелски кръгове, и да вземат да поработят малко за държавата и основните й приоритети, сред които образованието трябва да е на основно място.

Страхотна новина- едно дете ще бъде излекувано!

Преди шест дни публикувах в блога тревожния призив за събиране на необходимата сума за лечение на Симона. Тя беше оперирана успешно в Германия, но за по-нататъшното й лечение не достигаше сериозна сума. Нещата изглеждаха доста мрачно, дори за момент нейният баща се бе отказал от битката- напълно разбираемо, предвид твърде краткия срок!

Днес новината, че е събрана цялата сума, освети деня ми. Дай боже, ще бъде спасена още една душичка, още едно семейство ще бъде спасено от бездната на отчаянието и безнадеждността!

Не искам точно сега, в този момент, да говоря защо нямаше пари за Симона, кой кого излъга и изнудва, за Фонда за лечение на деца в чужбина и т.н. и т.н. Не че не е важно-напротив, много е важно!
Просто искам да се порадвам на това, че се намериха 7000 българи с добри сърца!

В очакване на новините

Най- често задаваният въпрос днес, сигурна съм, е дали утре децата ще се върнат в училищата и градините. Периодично ровичкам из новините, за да съм в час накъде ще задуха вятърът. Като всички родители се чувствам поизнервена от дългата непредвидена ваканция. Усещам, че някъде тайничко в едно ъгълче на съзнанието ми се иска това напрежение да свърши и нещата да се върнат към обичайния си ход. Същевременно бих се чувствала излъгана наред с учителите, ако се вземе компромисно решение, което да е много под очакваното. Затова не искам децата ми да се върнат на училище и градина на всяка цена. Ше търпим още, ако трябва, защото това, другото, вече не се търпи- пренебрежението към интелектуалния труд, лъжливите предизборни обещания, невероятната наглост на управляващите и печалната неспособност на тази партия да управлява.

Вече се бях отчаяла, че няма кой да поиска оставка на правителството. Слава богу, опозицията малко се поразмърда и се сети най-после какво се прави в такива случаи. Междувременно президентът очаква преговорите днес да дадат резултат, но на снимката изглежда доста угрижен; а пък премиерът се разтоварва в Брюксел от проблемите на учителите.

"Училището-заложник на държава и родители"

Току-що прочетох една хубава статия за проблемите на образованието. Автор е Димитър Денков, в. "Сега". Една кратка справка за автора разсея недоумението ми откъде се е появило това интелигентно писание. В тези истерични дни на стачка и озлобление от страна на родителите статията внася малко разум и поставя въпроси, за които нямаме навик да говорим много често, а именно, личната ни отговорност като родители и неподготвеността на децата за училище.

И още една статия, която само на пръв поглед няма общо.....

Грандиозен митинг на учителите

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2782&sectionid=2&id=0000301

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-12&article=207089

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-12&article=207067


"Властта пожъна учителска буря"- в.Сега

"На властта й припари. 80 000 разгневени учители върнаха спомена от 10 януари 1997 г., когато бе щурмуван парламентът. Даскали от цялата страна обсадиха Народното събрание. Толкова хора не са се събирали на площада от грандиозните митинги в зората на демокрацията."- Стандарт

"Играчка-плачка със стачката. Кабинетът подцени учителския протест и се озова в пат"- Стандарт

"Учителите вече дадоха урок по гражданско общество. Сега е ред на управниците да покажат, че са държавници на място. Ако не, ще трябва да сдадат властта."- Стандарт

Автошествието в Бургас

БСП трепери от спомена за 1997

Революция, революция, революция!

Протест в подкрепа на децата в домовете

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=186919
http://focus-news.net/?id=n799119
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1107630
http://news.ibox.bg/news/id_1491120165
http://btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=61004

Момичета от Фондация "Движение на българските майки", за мен беше чест днес да съм сред вас!

Търсят се: 7000 българи!

От сайта "Спаси Дарина"- www.save-darina.org
09 октомври 2007
ТЪРСЯТ СЕ: 7 000 българи!

Това са 10 лева - с тях може да се купят много неща, но те едва ли са толкова важни, колкото шансът за живот на едно невинно дете. Математиката е проста: за лечението на Симона не достигат още около 70 000 лева. Ако 7000 души дарят само по 10 лв - сумата ще бъде събрана и Симона ще бъде лекувана в Германия, в клиниката, в която току-що бе оперирана, без да се налага да бъде местена и транспортирана обратно в България. А това е на път да стане - защото няколко бюрократи решиха, че собственото им его и дребни кариеристични игрички са по важни от живота на едно дете.

Търсят се само 7 000 българи, които да решат, че 4-годишната Симона заслужава техните 10 лева и няколкото минути от времето им, за да направят самото дарение по банковите сметки, изписани по-долу.

Търсят се само 7 000 души със сърца - всъщност това са само около 0,1% от населението на "милата" ни татковина. 0,1% - това е една десета от процента!

Ако в една държава няма толкова хора, на които да им пука за живота на едно малко момиченце - тази държава не само не я чака нищо добро, но трябва мигновено да се закрие.

Това са 10 лева - с тях може да се купят много неща, но те едва ли са толкова важни, колкото шансът за живот на едно невинно дете.

А това е Симона - тя заслужава този шанс. И твоите 10 лева...



Дарителска банкова сметка на Симона Ивайлова Стойнова:
IBAN: BG97CECB97904082367500;
BIC: CECBBGSF
ЦКБАД клон Младост

Банкови данни за дарителска банкова сметка в Германия:
Университетска клиника Мюнстер
Относно: Simona Stoynova ЕГН: 0342055337
Вестдойче Ландесбанк /Westdeutsche Landesbank/
Банков код: 400 500 00
Сметка 672 527
IBAN: DE06400500000000672527
BIG CODE: WELADEDD

http://www.save-darina.org/content/view/192/1/"

Стачката на учителите

Не съм ходила на митинг от падането на комунизма. Вчера обаче бях на митинга на учителите пред Народния театър. Чух интелигентни изказвания и се почувствах заредена с енергията на събудени хора. Усещам, че започвам да възприемам стачката на учителите като моя лична кауза.Мисля, че учителите вече са доведени до ръба. Хареса ми едно сполучливо изказване в интернет-форума БГ-Мамма- "не можеш да вземеш на босия цървулите". Тук вече не става дума за учебни програми, за проблеми в образованието, за козметични решения. Тук става въпрос за оцеляване. Защото ако години наред си пренебрегвал една толкова важна за обществото област,където проблемите са се трупали,трупали,накрая нещата излизат извън контрол. Ето малко подбор от заглавия в медиите:

"Комисията по образованието не се е събирала от пет месеца"- Actualno.com

"Първанов посъветва учителите да подхождат към проблема с по-малко емоции"

"Димитров: Не може безконтролно да се вдигат заплатите"

Учителите освиркаха предложеното от министъра споразумение

От една седмица защитавам стачката в разгорещена дискусия във форумите на БГ-Мамма. Чета какви ли не мнения, някои откровено агресивни и злобни,и се срамувам от насъбраната злоба и ненавист към българския учител,изразена в думите.Но ето и едно хубаво мнение от коментарите към Капитал Онлайн:

<Първо да им се даде исканото за да поемат глътка въздух (моркова)и постепенно истински реформи(тоягата) за оправяне дереджето в образованието. Все пак става въпрос за хора с университетско образование. 18 год. никой не ги признаваше за нищо а сега част полуграмотното гражданство ги плюе и вика "АМА ЗАЩО"? Защото през този престъпен период, някой направиха милиарди а те се надвикваха с палавите ни и изпуснати отрочета в класните стаи. УСПЕХ НА СТАЧКАТА!>

Децата от дома в Могилино

Днес гледах 20 минути от филма на журналистката от БиБиСи за дома за деца с умствени увреждания в Могилино. Оставям настрана целите, с които се правят такива филми от чуждестранни журналисти. Но сниманото е реалност. Реалност, която разтърсва. Трудно ми е да коментирам каквото и да било. Просто се чувствам длъжна да публикувам линк към този материал.

Ето тук може да бъде видян филма за българските деца в Могилино:

http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126
Филмът съдържа кадри със смущаващо съдържание.

А това е петицията, създадена от Движението на българските майки:

http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html

И опитите за някаква обществена реакция:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=223109.0
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=226970.0