Библиотеката на Британския съвет

Днес бях в библиотеката на Британския съвет- едно от любимите ми места в София. Записах се през 1999г. Библиотеките бяха опустели страхотно, книгоиздаването все още не беше набрало днешните темпове. Беше страхотно чувството да имаш на разположение книги на съвременни автори, излезли преди година-две. Сега е още по-приятно, откакто от няколко години са в новата сграда на ул. "Кракра". Имат чудесно кафене с много вкусни неща, а по обяд там може и да се хапне на много добри цени. Обичам да прелиствам британските списания, като напр. "BBC Music", "Gramophone" (за класическа музика), женските "She" или "Glamour".

После търсих сп. "Мики Маус" за Косьо, бях му обещала да го купя, но заради играчката беше свършило. Наистина много глупаво се получи с това списание. Той го видя вчера вечерта, като прибирахме Зори от градината, и поиска да му го купя. Аз не исках това да става пред Зори, защото със сигурност и тя щеше да поиска нещо и пак щеше да стане разправия, затова му казах, че ще го взема днес сутринта. Той се съгласи, не много охотно, но нямаше избор. Тази сутрин първата му работа на път за училище беше да изтича до будката и за лош късмет точно в момента, когато купуваха списанието (беше останал само един брой). Рев, сълзи, разочарование.... Аз безгрижно го успокоих, че ще му купя от центъра, без обаче да съобразя, че толкова ще се търси заради играчката, и че е изчерпано по РЕП-овете. Когато разбрах, че няма смисъл да търся, ми стана много криво, защото в крайна сметка Косьо беше прав, като настояваше да го купя, а аз, ръководена от своите дребни родителски сметки, не му го взех, когато ни беше под носа. Затова пък изпитах наистина голямо облекчение, когато той не се разсърди много, че не съм го намерила. За компенсация му купих една книжка и комплект карти за игра. Приятно ми беше да се помотаем в книжарницата, докато той си избере книга, въпреки че в същото време се притеснявах, че ще ни направят забележка задето вади толкова много книжки...същевременно си мислех колко children- unfriendly е средата, в която живее. На много малко места истински се радват на децата, повечето пъти ги разглеждат само като досадни смутители на реда, които разбъркват и повреждат всичко. Същото притеснение изпитах и при посещението ни в Националната галерия, въпреки че нямах повод....просто все очаквах да ни направят забележка за нещо.