За майка ми

Днес стават четири години, откакто майка ми почина.Не мога да кажа, че се чувствам по-различно, защото за тези четири години постоянно мисля за нея и всеки ден пред очите ми преминава една лента с последните дни от живота й. Загубата е огромна.Странно защо, но винаги наивно съм си мислела, че ще се разделя с майка ми чак когато тя много остарее. До такава степен я чувствах част от себе си и съществуването си, че не ми е хрумвало, че мога да я изгубя по-рано.Тя имаше различни здравословни проблеми, но общо взето, беше здрав човек и никога не сме имали особени поводи за притеснения. Нямам сили наново тук, в този блог, да разказвам подробно какво се случи и колко набързо си отиде...искаше ми само да имах думи да предам огромното чувство на липса и постоянната болка от това, че я няма.

Запалих свещичка в Руската църква. Купих хризантеми. Сега се сещам, че може би трябваше да сваря жито...но не знам дали вече ще успея до края на деня. Не се чувствам ангажирана стриктно с някакви християнски обичаи, просто правя това, което ми е по сърце и което знам, че би я зарадвало.

Не знам какво друго да добавя....