Почивни дни

Много се радвам на тези два почивни дни. Най-после мога да остана малко вкщи, без да търча цял следобед да прибирам децата от градина и училище.

Сутринта отидохме с Косьо в "Метро" да купим на Зори апрески за снега.Стигнахме благополучно до бензиностанцията, където наляхме бензин в изгладнялата кола (все пак на това се е дължал странният звук при запалването). В "Метро" беше страхотна блъсканица. Хората бяха тръгнали да пазаруват като за последно.Човек ще си помисли, че Коледа е след два дни! Нямаше дори свободни колички, като пристигнахме. Важното е, че купихме каквото трябваше, Косьо мъжки изтърпя чакането на опашката и не ми мрънка, което си е постижение:-)). Заварихме Зори ревяща в леглото. Тя категорично отказа да спи и аз реших, че нямам сили, а и няма смисъл да се боря с нея, защото бях сигурна, че ако се наложа да я накарам да легне отново, ще стане още 3 пъти и накрая резултатът ще е пак същият.Така че я облякох и я оставих да се занимават с батко си, а аз се усамотих и полегнах малко да подремна.

Мъжът ми тръгна днес за България.Тепърва му предстои 12 ч. полет до Париж.Вече нямам търпение да го посрещна!