За какво е този блог?

Чудя се за какво всъщност направих този блог. Очевидно има цял куп неща, които са прекалено лични, за да споделя тук. Освен това, никой не го чете, което от една страна е добре, но от друга,за какво съм го сложила в Нет-а? Пък идеята много ми харесва.....Абе, ще я караме така засега, каквото напиша, напиша; който прочел, прочел. Голяма работа!:-))

Вчера и днес Косьо не беше на училище, поредните почивни дни, този път заради нещо, наречено "първолашка ваканция". Както и да е, прекарахме ги в мирно съжителство, от което съм много доволна, защото понякога се случва да попрехвърчат сериозно искри.Вчера ходихме да видим изложбата на восъчни фигури от музея в Санкт-Петербург. Не бях особено впечатлена, освен от фигурите на Ботев и Левски, специално поръчани за изложбата. Мисля, че и Косьо не се впечатли особено, защото повечето от известните личности все още не му говорят нищо (напр., Мерилин Монро,Фреди Меркюри,участниците в Ялтенската конференция и пр.). После разгледахме изложбата "България като на длан" в НДК. Това са макети на прочути исторически места в България. Макетите са изработени много добре и като цяло ни беше много интересно. Косьо много се впечатли от макета на Рилския манастир, тъй като през септември ходихме там.

Тази вечер гледах Шоуто на Слави и конкурса "Народен артист". Неочаквано и за самата мен се развълнувах от текста на стихотворението "Новото гробище над Сливница" от Иван Вазов. Всеки ред, всяко изречение изведнъж ми се стори абсолютно гениално, ужасяващо, въздействащо до мозъка на костите. Не бих казала, че вълнението ми беше от патриотично чувство, по-скоро ме развълнуваха самите образи и невероятно въздействащия,искрен патос и чувство. Странно е, че е имало хора в миналото ни, които са били способни да почувстват такова нещо абсолютно искрено и да напишат такава страхотна поезия. Къде е това чувство сега?