Среща с много книги:-))

Днес имах много разтоварваща сутрин. Бях на буккросърска среща. Аз съм запален буккросър (който се интересува, да чете за Буккросинга на тези сайтове: Bookcrossing.com и Bookcrossing BG.:-)) Преди време се намерихме няколко момичета от София,също така запалени читателки и буккросърки като мен. През септември се видяхме за първи път, и днес се събрахме пак. Те са безкрайно симпатични и най-странното е, че много си пасваме. Голяма рядкост е да се събереш с хора, с които можеш да си говориш за книги, при това без разговорът да е надут и скучен. Най-любимият ми момент от срещите ни е, когато всяка извади книгите, които е донесла. Една част от тях си връщаме една на друга, останалата част са "нови попълнения" в библиотеките ни, които искаме да предложим за четене. От цялата компания само аз съм минала 30-те (направо съм ги преполовила, вече:-)); разликата ми с най-"малката" от нас е 13 години, но това не се усеща, когато си приказваме.Поне аз не го усещам, надявам се и за тях да е така:-)).

После ежедневието отново ме погълна с изискванията си. Отскочих до супермаркета, поне малко да напазарувам, защото от утре пак съм на работа и става по-сложно. В къщи ме посрещна Зорница, която беше спала само един час, след това се събудила и ревала...така че следобедният сън пак отпадна като вариант. Важното е, че прострях прането! Прострях прането! То стоя само 12 ч. в мокро състояние, след като се изпра в пералнята. По-подредените домакини може да познават удовлетворението от перманентно почистената къща, но не познават радостта на не толкова перфектните домакини, когато се свърши някоя нужна работа у дома. Мисълта, че си се справила, че този път не си оставила нещата "за после", че все пак има някакъв напредък- това само по-небрежните като мен познават:-)).

Сега отивам да си правя кафе.После отиваме с децата да видим една болна възрастна съседка, която живее срещу апартамента на майка ми. Сигурна съм, че ще я зарадваме.