Умората

Странно как само заради вчерашния ден днес се чувствам разбита, скапана и неспособна на адекватна реакция. Вчера следобяд децата ми спретнаха класическо побъркване с всички екстри (е, може би не всички, ама и тези бяха достатъчни). Започна се едно весело боричкане, гонене, премятане, взеха да се хвърлят един върху друг и аз се уплаших, че ще се наранят. Бяха във фазата "оглушали уши" и никакви забележки и предупреждения не им действаха. Натоварих ги на колата да отидем да видим една възрастна позната. Вече се чувствах уморена от битката вкъщи.Те продължиха да ме ядосват, като към веселието се прибавиха и опити да се сбият в колата. Зори беше в настроение за един от своите безкрайни монолози, в които тя сама си играе някакви роли с въображаеми персонажи. Обикновено много издържам на нейното бърборене, но не и в този момент. Бях нервна, страхувах се да не направя някой глупост, докато шофирам, а моите хубостници полагаха всички усилия да ме вбесят още повече. През цялото време се стараех да не губя контрол над себе си, да реагирам адекватно и хладнокръвно. Но когато вечерта Зори стана три пъти, след като ги бях сложила да си легнат, и Косьо самодоволно се хихикаше въпреки предупрежденията, че ще бъде наказан, нервите ми не издържаха. Произнесох една патетична и съзнавам, вредна и съвършено безмислена реч, изпълнена в подходящ истеричен тон.Поредица от нравоучения, заплахи и т.н. Прелест! След всичко това затворих вратата на стаята им, затворих се в спалнята и хубаво се наревах. Чувството на родителско безсилие беше пълно. Когато съм поставена в състояние на силен родителски стрес, се улавям, че прибягвам до баналните "силови" методи и възпитателни привички. Никакво позитивно възпитание.Ох, какви ли светци са тези родители, които провеждат позитивно възпитание, когато децата им ходят по главите!

Днес пък побеснях, когато разбрах, че Косьо е похарчил 50 ст. за една гумена гадна топка, пълна с течност, която освен това веднага се беше спукала. Емоцията, която ме обхвана, беше толкова силна, че си дадох сметка, че сигурно проблемът е в мен. Ангажирам се прекалено много с децата, мъжът ми е в командировка и цялата отговорност е върху мен. Не успявам да се дистанцирам емоционално от тях (дистанцирам в положителен смисъл, т.е. да не оставям техните афекти да ми влияят) и ставам заложник на собствените си афекти.Мъжът ми много ми липсва и вероятно като цяло съм в относително нестабилен емоционален период.Вечер е, и се чувствам изморена.Тепърва ни чака вечеря, къпане и отново слагане по леглата.Колко ли пъти ще стане Зорница за нещо? Колко пъти ще ме ядоса Косьо?

Такива работи...Не обичам да се оплаквам от децата си, защото страшно много ги обичам и са прекрасни, но понякога олеква, като си кажеш какво чувстваш в даден момент.