Отзвук за Дома в Могилино

Статия на Яна Бюхер Тавание
Интервю с авторката на филма Кейт Блюит
Още за дома

И тъй като първата реакция на МТСП беше, че домът в Могилино ще бъде затворен (най-лесното решение- един вид, няма дом, няма проблем), препечатвам от статията на Яна Бюхер Тавание принципите за закриване на институция за деца на фонд "Спасете децата- Обединено Кралство":

Как да затворим институция

Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната. Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията:· Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини.· Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.· Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях - когато това е в интерес на детето.· Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови.· Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.· Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето. А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.

Движението на българските майки, обаче, не смята да остави въпроса за Могилино. Създаден е специален блог, в който се отразява всички стъпки, предприети от сърцатите жени, за да се помогне на тези деца.

Първи сняг, смразяване на преговорите

Вчера в София валя първият сняг. Е, вярно, мокър, но пък натрупа тънък слой върху колите. Сутринта синът ми тъкмо коментираше, че Витоша ще стане още по-красива заснежена, и ето че склоновете й побеляха. Не си спомням да е падал сняг толкова рано. Навън мирише на зима.

От новините за преговорите с учителите също повява страховит студ.
"След цял ден чакане да бъдат поканени на среща от Министерството на образованието представители на синдикатите дойдоха пред министерството в 17 часа, предаде репортер на БГНЕС. Пред журналисти те се оплакаха, че не са поканени на среща, на която са очаквали да бъде подписано споразумение, след като вчера са водили 8 часа преговори на експертно ниво. В същото време обаче министърът на образованието Даниел Вълчев мина покрай сградата на министерството, влезе в коридора и проведе 10-минутен разговор със синдикалистите. След края му стана ясно, че преговорите продължават и утре, 22 октомври. "

Според Станишев, кандидат-кметове масово плащат на учителите, за да продължи стачката.

Имаше и заплахи: "Ако синдикатите продължават с такова поведение, никак не е изключено правителството да преразгледа своята оферта не към увеличение, а към намаление".

Друга интересна новина:
"Асоциацията за родителска активност ще заведе съдебни дела в Страсбург и Хага срещу синдикатите за подбуда към нарушаване правото на децата в България на образование. Това съобщи за "Дарик радио" изпълнителният директор на Асоциацията Вяра Лазарова.Съдебните искове ще бъдат срещу Янка Такева от КНСБ и Крум Крумов от КТ "Подкрепа". Делата ще бъдат заведени, ако учителската стачка продължи до понеделник.Вяра Лазарова заяви още, че е сигурно, че стачката се използва неправомерно за защита на определени политически интереси."

Междувременно обаче се разбра, че от името на своята фондация въпросната госпожа провежда обучение на класните ръководители на различни у-ща как да общуват с родителите, като за целта взима не лош хонорар, и тази информация, наред с индикации за некоректно провеждане на тези семинари (по-малък брой действителни часове от предвидените) поставят под сериозно съмнение моралното право на Вяра Лазарова възбужда юридически спорове срещу учителите. Дали всъщност госпожа Лазарова не е против стачката, тъй като тя де факто пречи на нейната дейност?

Отделно не ми се коментират дълбокомъдрите изявления на нейната и подобни родителски асоциации, които авторитетно "обобщиха" мнението едва ли не на всички родители и с пяна на устата и зле прикрита истерия се нахвърлиха върху учителите.

Въобще през изминалите четири седмици българското правителство и обществото ни се разкриха откъм най-грозната си страна. Поведението на правителството към стачкуващите граничи с откровен цинизъм; обществото се нахвърли върху учителите, само защото у нас не е прието да търсиш правата си и заради неудобствата, причинени на родителите. Изведнъж тези родители се оказаха с деца на ръце за неопределено време и директно казано, изпаднаха в истерия. Появи се логичният въпрос какво правят тези деца през дългата лятна ваканция и дали всъщност на учителите не се гледа като на вид бавачки. Нископлатени, разбира се....
Противниците се разделиха на две- едната част от гласовете дойде от работещите в частния сектор, за които очевидно е доста удобно да получават добри заплати, но пък да не подкрепят такива за учителите. Те започнаха да мерят труда им на килограм, минута, метър и прочие, за да докажат, че учителите са едни безделници, на които и тези пари са им много.
Другата част са хората, които получават колкото или по-малко от учителите. Техният абсурден аргумент е "аз получавам същата заплата, пък работя повече и затова не подкрепям".
Стана ясно, че с гражданското общество сме още наникъде, след като стачката не се признава като законово средство за въздействие върху работодателя- в случая Министерството на образованието и държавата. За възмутените от дългата й продължителност сякаш останаха скрити 10-те дни, в които правителството изобщо отказваше дори да започне преговори; остана скрита манипулацията, извършвана от медиите; изведнъж всичко, което идва от устата на правителството и министрите, се превърна в чиста монета.

Учителите са проводник на дълбоката необходимост от промяна, а също така и сигнал за голяма криза. Техният протест показва, че има голямо разместване на ценностите, и то не е в полза на образованието и културата. Тази стачка стана историческа, и със сигурност няма да е последна.

Урок на площада

Днес с цялото ми семейство слязохме в центъра, за да подкрепим учителите на националния митинг. Децата ми бяха много впечатлени, особено синът ми, който все пак е на 9 години и вече разбира много неща. Харесаха му саркастичните надписи, разните остроумни саморъчни фигурки, чучела и колажи, както и шумът и свирките. Усещането беше за неизчерпаема енергия в движение. "Това е усещането за свобода", му казах вечерта, когато бяхме вече у дома.

Писах това и във форумите на БГ-Мамма- радвам се, че той видя учителите си в светлината на протеста им. Надявам се впечатленията от днес да останат в спомените му като един много важен урок по демокрация и гражданско общество.

След това отидохме в конната база в Борисовата градина и децата направиха по една обиколка с бялото пони. Докато се мотаехме по алеите, двете кончета, които в момента бяха свободни от езда, дойдоха при нас през оградата и искаха да им дадем нещо за ядене. Никога не съм била толкова близо до коне и ми направи впечатление особеното чувство за контакт, което се появява при общуването с тях. Тъкмо да си тръгнем, едното конче налапа платненото знаме, което държах в ръцете си от митинга. Дъвка го, дъвка го, накрая го изплю. Децата бяха във възторг от тази весела случка.

Вечерта попаднах на дебата по Канал 1. Бях отвратена от нагласената сценка, от костюмираните министри с гладките изречения и подготвените изрази, както и от останалите участници с претенциите им за обективност, безпристрастност и красивите фрази, зад които се криеха. За съжаление, представителите на учителските синдикати не се представиха в много добра светлина, но поне си пролича, че министрите Орешарски и Вълчев бяха доста....хм, меко казано, обезпокоени.

Споразумение все още няма, краят на стачката се отдалечава, напрежението расте, агресията-също. Дано на финала синдикатите да изиграят добре картите си, за да не изчерпят положителното отношение към стачката.

Изгубени в превода на....процентите

Надеждата за успешен изход на стачката се отдалечава след изявлението на синдикатите, че предложеният размер на средната брутна заплата не ги удовлетворява.

http://bulgaria.actualno.com/news_129375.html
http://lead.actualno.com/news_129294.html

Тази седмица не съм на работа и за пръв път от началото на стачката мога да се "възползвам" от нея да прекарам повече време с децата. Те се справят изненадващо добре с неочаквано дългия престой в къщи, който освен всичко съвпадна и с твърде интензивно натоварване в работата за мен и баща им. Спокойни и ведри са. Сближиха се още повече и си играят заедно както никога досега. Прекарахме два чудесни часа на припек в кварталната градинка- те с велосипедите, аз- с книжка в ръка.

Утре е вторият национален митинг на учителите. За мой срам, досега не успях да присъствам на нито един митинг, ако не броя 15-те минути пред Народния театър преди две седмици. На този обаче смятам да отидем, с децата. Много помия се изля, много омраза пролича у българина към учителите и тяхната борба. Дано тази стачка да е първата стъпка към сериозни реформи в образованието и възвръщането на уважението към учителя. Дано политиците разберат, че е крайно време да откъснат погледи от собствените си привилегии, сделки и приятелски кръгове, и да вземат да поработят малко за държавата и основните й приоритети, сред които образованието трябва да е на основно място.

Страхотна новина- едно дете ще бъде излекувано!

Преди шест дни публикувах в блога тревожния призив за събиране на необходимата сума за лечение на Симона. Тя беше оперирана успешно в Германия, но за по-нататъшното й лечение не достигаше сериозна сума. Нещата изглеждаха доста мрачно, дори за момент нейният баща се бе отказал от битката- напълно разбираемо, предвид твърде краткия срок!

Днес новината, че е събрана цялата сума, освети деня ми. Дай боже, ще бъде спасена още една душичка, още едно семейство ще бъде спасено от бездната на отчаянието и безнадеждността!

Не искам точно сега, в този момент, да говоря защо нямаше пари за Симона, кой кого излъга и изнудва, за Фонда за лечение на деца в чужбина и т.н. и т.н. Не че не е важно-напротив, много е важно!
Просто искам да се порадвам на това, че се намериха 7000 българи с добри сърца!

В очакване на новините

Най- често задаваният въпрос днес, сигурна съм, е дали утре децата ще се върнат в училищата и градините. Периодично ровичкам из новините, за да съм в час накъде ще задуха вятърът. Като всички родители се чувствам поизнервена от дългата непредвидена ваканция. Усещам, че някъде тайничко в едно ъгълче на съзнанието ми се иска това напрежение да свърши и нещата да се върнат към обичайния си ход. Същевременно бих се чувствала излъгана наред с учителите, ако се вземе компромисно решение, което да е много под очакваното. Затова не искам децата ми да се върнат на училище и градина на всяка цена. Ше търпим още, ако трябва, защото това, другото, вече не се търпи- пренебрежението към интелектуалния труд, лъжливите предизборни обещания, невероятната наглост на управляващите и печалната неспособност на тази партия да управлява.

Вече се бях отчаяла, че няма кой да поиска оставка на правителството. Слава богу, опозицията малко се поразмърда и се сети най-после какво се прави в такива случаи. Междувременно президентът очаква преговорите днес да дадат резултат, но на снимката изглежда доста угрижен; а пък премиерът се разтоварва в Брюксел от проблемите на учителите.

"Училището-заложник на държава и родители"

Току-що прочетох една хубава статия за проблемите на образованието. Автор е Димитър Денков, в. "Сега". Една кратка справка за автора разсея недоумението ми откъде се е появило това интелигентно писание. В тези истерични дни на стачка и озлобление от страна на родителите статията внася малко разум и поставя въпроси, за които нямаме навик да говорим много често, а именно, личната ни отговорност като родители и неподготвеността на децата за училище.

И още една статия, която само на пръв поглед няма общо.....

Грандиозен митинг на учителите

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2782&sectionid=2&id=0000301

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-12&article=207089

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-12&article=207067


"Властта пожъна учителска буря"- в.Сега

"На властта й припари. 80 000 разгневени учители върнаха спомена от 10 януари 1997 г., когато бе щурмуван парламентът. Даскали от цялата страна обсадиха Народното събрание. Толкова хора не са се събирали на площада от грандиозните митинги в зората на демокрацията."- Стандарт

"Играчка-плачка със стачката. Кабинетът подцени учителския протест и се озова в пат"- Стандарт

"Учителите вече дадоха урок по гражданско общество. Сега е ред на управниците да покажат, че са държавници на място. Ако не, ще трябва да сдадат властта."- Стандарт

Автошествието в Бургас

БСП трепери от спомена за 1997

Революция, революция, революция!

Протест в подкрепа на децата в домовете

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=186919
http://focus-news.net/?id=n799119
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1107630
http://news.ibox.bg/news/id_1491120165
http://btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=61004

Момичета от Фондация "Движение на българските майки", за мен беше чест днес да съм сред вас!

Търсят се: 7000 българи!

От сайта "Спаси Дарина"- www.save-darina.org
09 октомври 2007
ТЪРСЯТ СЕ: 7 000 българи!

Това са 10 лева - с тях може да се купят много неща, но те едва ли са толкова важни, колкото шансът за живот на едно невинно дете. Математиката е проста: за лечението на Симона не достигат още около 70 000 лева. Ако 7000 души дарят само по 10 лв - сумата ще бъде събрана и Симона ще бъде лекувана в Германия, в клиниката, в която току-що бе оперирана, без да се налага да бъде местена и транспортирана обратно в България. А това е на път да стане - защото няколко бюрократи решиха, че собственото им его и дребни кариеристични игрички са по важни от живота на едно дете.

Търсят се само 7 000 българи, които да решат, че 4-годишната Симона заслужава техните 10 лева и няколкото минути от времето им, за да направят самото дарение по банковите сметки, изписани по-долу.

Търсят се само 7 000 души със сърца - всъщност това са само около 0,1% от населението на "милата" ни татковина. 0,1% - това е една десета от процента!

Ако в една държава няма толкова хора, на които да им пука за живота на едно малко момиченце - тази държава не само не я чака нищо добро, но трябва мигновено да се закрие.

Това са 10 лева - с тях може да се купят много неща, но те едва ли са толкова важни, колкото шансът за живот на едно невинно дете.

А това е Симона - тя заслужава този шанс. И твоите 10 лева...



Дарителска банкова сметка на Симона Ивайлова Стойнова:
IBAN: BG97CECB97904082367500;
BIC: CECBBGSF
ЦКБАД клон Младост

Банкови данни за дарителска банкова сметка в Германия:
Университетска клиника Мюнстер
Относно: Simona Stoynova ЕГН: 0342055337
Вестдойче Ландесбанк /Westdeutsche Landesbank/
Банков код: 400 500 00
Сметка 672 527
IBAN: DE06400500000000672527
BIG CODE: WELADEDD

http://www.save-darina.org/content/view/192/1/"

Стачката на учителите

Не съм ходила на митинг от падането на комунизма. Вчера обаче бях на митинга на учителите пред Народния театър. Чух интелигентни изказвания и се почувствах заредена с енергията на събудени хора. Усещам, че започвам да възприемам стачката на учителите като моя лична кауза.Мисля, че учителите вече са доведени до ръба. Хареса ми едно сполучливо изказване в интернет-форума БГ-Мамма- "не можеш да вземеш на босия цървулите". Тук вече не става дума за учебни програми, за проблеми в образованието, за козметични решения. Тук става въпрос за оцеляване. Защото ако години наред си пренебрегвал една толкова важна за обществото област,където проблемите са се трупали,трупали,накрая нещата излизат извън контрол. Ето малко подбор от заглавия в медиите:

"Комисията по образованието не се е събирала от пет месеца"- Actualno.com

"Първанов посъветва учителите да подхождат към проблема с по-малко емоции"

"Димитров: Не може безконтролно да се вдигат заплатите"

Учителите освиркаха предложеното от министъра споразумение

От една седмица защитавам стачката в разгорещена дискусия във форумите на БГ-Мамма. Чета какви ли не мнения, някои откровено агресивни и злобни,и се срамувам от насъбраната злоба и ненавист към българския учител,изразена в думите.Но ето и едно хубаво мнение от коментарите към Капитал Онлайн:

<Първо да им се даде исканото за да поемат глътка въздух (моркова)и постепенно истински реформи(тоягата) за оправяне дереджето в образованието. Все пак става въпрос за хора с университетско образование. 18 год. никой не ги признаваше за нищо а сега част полуграмотното гражданство ги плюе и вика "АМА ЗАЩО"? Защото през този престъпен период, някой направиха милиарди а те се надвикваха с палавите ни и изпуснати отрочета в класните стаи. УСПЕХ НА СТАЧКАТА!>

Децата от дома в Могилино

Днес гледах 20 минути от филма на журналистката от БиБиСи за дома за деца с умствени увреждания в Могилино. Оставям настрана целите, с които се правят такива филми от чуждестранни журналисти. Но сниманото е реалност. Реалност, която разтърсва. Трудно ми е да коментирам каквото и да било. Просто се чувствам длъжна да публикувам линк към този материал.

Ето тук може да бъде видян филма за българските деца в Могилино:

http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126
Филмът съдържа кадри със смущаващо съдържание.

А това е петицията, създадена от Движението на българските майки:

http://www.bgpetition.com/izostaveni_deca/index.html

И опитите за някаква обществена реакция:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=223109.0
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=226970.0

Сбогом, Дари, сбогом, слънчице!

След продължителна и тежка борба с левкемията, трансплантацията и вирусната инфекция, настъпила след това, Даринка отлетя като един малък ангел там, където няма повече да страда. Всички ние, които по някакъв начин бяхме съпричастни към нейната история, се молехме тя да оздравее, да преодолее всички препятствия и да тича и играе като здравите деца. Тя преживя страшно много.....беше й много-много трудно и тежко. Какво преживяха родителите й и сестра й, само те си знаят. До последно отваряхме страниците на сайта с надежда, че тя ще се пребори и този път. Даринка прекоси живота ни като една необичайно светла и лъчезарна звездица. Тя докосна сърцата ни. Много ни е мъчно за нея.....
Мило дете, почивай в мир, изстрадала душице! Нека светлото ти любвеобилно сърчице осветява безкрайните звездни светове, където вече ще имаш само покой и радост!

Дари бе погребана на 4.06. на Централните гробища във Варна.

http://www.save-darina.org/

Една неосъществена прожекция

Ако случайно някой ден решите да отидете да гледате прожекция в кино Одеон, за по-сигурно агитирайте още поне 3-4 приятели да дойдат с вас, иначе може да се окаже, че сте се разкарвали напразно. Точно това се случи с мен днес- доста нелепо, бих казала. Отидох за обявена прожекция, но се оказа, че съм единственият зрител и прожекцията не се състоя. На въпроса колко човека трябва да има в залата, за да се прожектира филм, ми бе отговорено "Ами поне четирима-петима". На стъклото на касата беше лепната заповед от управителя на киното, в която беше упоменато нещо за минимален брой зрители, но.....забележете, в случаите, когато има жив превод. За обичайните прожекции- нищо. На въпроса ми откъде имат нареждане за минимален брой зрители, ме препратиха към директора на Националната филмотека. Там ме изгледаха доста странно, когато казах, че идвам да се оплача,че не са ми пуснали филма. "Да сте чували за киносалон, където се прожектира филм за един зрител?". Получих уверение, че изискването за минимален брой зрители си имало законово основание. Прегледах всичко, свързано с киното и филмовата индустрия, до което можах да се добера, но засега никъде не виждам да се споменава нещо за броя на зрителите. Допускам, че всеки киносалон би могъл да има свои правила, но защо тези правила ги няма написани черно на бяло?

Няколко въпроса се набиват след такава случка. Кино "Одеон" се води към Националния филмотечен център. Идеята на киното е да популяризира стойностни филми с непреходна ценност. Приема се, че кино "Одеон" не е комерсиален тип кино, а е насочено към ценителите и любителите на филмовата класика. В него работят хора, които са на заплата. Какво пречи тогава да се пусне един филм на един или двама или трима зрители? Какви загуби, принципно погледнато, може да причини такава прожекция? Защо ли не си представям да отида на прожекция в кино Арена, напр., и да ме върнат, защото няма достатъчно зрители?

А филмът, който не можах да гледам, беше "Исус от Монреал" на Денис Аркан- един култов, абсолютно разбиващ филм!

Блогиране

Намерих много интересно занимание- да обикалям по блоговете на случайни хора, като използвах бутона "next blog". Почувствах се, сякаш въртя копчето на радиото и чувам различни станции. Поразително е през какво многообразие преминах само за няколко минути! Вчера попаднах в блога на американска фотографка, днес скочих в политически блог, после в блог на 8- годишно момиче, после в блог на немски език, посветен на сънищата, после в християнски блог, после в блога на една аниматорка, и т.н. и т.н. Усещането е много особено. Все едно чрез някаква вълшебна способност мога за секунди да долитам до хора в най-отдалечени краища на Земята, и да докосвам живота им.

Тази картинка превъзходно предава как си представям докосването на хората през блоговете. В действителност, това е една блогосфера- намерих я на сайта, посветен на "мега-обществото" (дано не е проблем, че взех "назаем" картинката!)- http://icommons.org/2006/08/26/megacommunity-manifesto/
(О, радост- намерих лицензионната им страница и няма проблем с използването на картинката!)

Това чувство ме кара да си мисля, че има смисъл човек да пише блог. Все едно да оставиш на зведната карта на небето знак до една звезда с твоето име....

Още малко за Париж

За разходките си в Париж ползвахме ето този пътеводител: "Париж-джобен пътеводител".

Малък е като обем, удобен за носене, и към него има отделно голяма карта на града. Информацията е поднесена под формата на маршрути. Много лесно се ползва и за такъв кратък период е идеален.

Още един интересен музей е галерията "Д`Орси" . Тя е посветена на изкуството след втората половина на 19 век и основно на това от 20 век. Сградата е служила в миналото като железопътна гара- Gare D`Orsey. Чернобялата снимка показва как е изглеждала в миналото. Цветната снимка е от съвременния музей.

Най-интересните зали за нас бяха тези с любимите ни Моне, Дега и Ван Гог. Видяхме прочутите картини на катедралата в Руен от Моне, рисувани в различни дни. Там е "синият" автопортрет на Ван Гог и "Обедна почивка". Моне рисува водата по уникален начин. Тя трепти на картините му. Когато се приближиш, виждаш само сбор от несвързани мазки в различен цвят, но когато се отдалечиш, те изведнъж придобиват обем и движение. А за Ван Гог какво да кажа.....картините му са толкова силни и наситени, че греят като слънца. Това е пиршеството на Цвета и на Чувството.

Какво не можахме да видим? Не можахме да стигнем до Бастилията и Еврейския квартал. Не се качихме на Айфеловата кула- по моя вина, признавам си:-)). Не можахме да се разходим с корабче по Сена. Сигурно има още много, много пропуски, но какво пък....нека нещо остане и за следващия път!:-))

Още снимки от Париж

Монмартър

Разходката из квартала Монмартър оставя приятното чувство, че за миг сте се пренесли на друго място и не сте в грамадния, оглушителен и масивен Париж. На нас симпатичните малки улички ни напомниха по нещо на Созопол и Несебър. Всичко е много закътано, уютно, спокойно. Тишината, която цари в Монмартър, е впечатляваща. Нищо не подсказва за чудовищния поток от ръмжащи коли в центъра, който не стихва до късно през нощта.

За туристите една от забележителностите на Монмартър е църквата "Сакре Кьор"("Свято сърце"). Тя се издига красиво над целия квартал. Вътре, обаче, човек остава доста разочарован, защото е сива, безинтересна, без декорации. Някои от куполите са оставени изобщо без стенописи. Изглежда е вярно, че монмартърци не са я обичали много-много, тъй като тя е била символ на тяхното поражение. Ако имате "късмет" да попаднете на ревностни блюстители на реда, ще чуете едно непрестанно колоритно шъткане към посетителите, отправено явно с цел да се създаде илюзията, че това не е просто туристическа забележителност, а някакво специално място. В резултат на тези усилия най-силният шум във вътрешността на църквата е именно ревностното шъткане.

От справочника узнахме, че в Монмартър има музей на Дали. Музеят е страшно интересен и чудесно подреден. Там има изложени около 300 творби на Дали, както и някои неща на Пикасо. Това са графични серии на определена тематика и скулптури. Впечатляваща е фантазията на Дали и лекотата, която е рисувал. Определено в графиките му си личеше "леката ръка" на гения- експерименти с различни техники, шокиращи символи, смислови провокации. Около скулпторите имаше табелки с подробно описание на символиката им и честно казано, рядко ми се е случвало така старателно да чета подобни табелки:-)). Сега съжалявам, че не снимах с фотоапарата, докато бяхме на изложбата, защото щях да сложа няколко от най-интересните неща тук.

На тръгване, докато се качвахме обратно към изхода, се забавлявахме с остроумно подредените по стената откъси от интервюта на Дали, придружени от фотографии, очевидно специално аранжирани и заснети по тези откъси.

Ето малко страници за Дали:

http://www.dali-gallery.com/, http://en.wikipedia.org/wiki/Salvador_Dalí , http://www.daliparis.com/front.html (уеб страницата на музея на Дали в Монмартър)

Музеят на Роден

Досега не бях имала възможност да видя на живо скулптури на Роден. Преди години бях чела един роман за него и бях много впечатлена от снимките на творбите му. Затова на втория ден от престоя ни отидохме в музея "Роден", където е събрана голяма част от творчеството му.




Музеят се намира на Rue de Varenne 77, близо до Музея на инвалидите. Той представлява една хубава къща с красив голям двор. Историята на самата сграда е доста интересна. Построена е между 1728 и 1730 г. и е била известна с изискания вкус на обзавеждането и стилната архитектура. През 1753г. е продадена на маршал де Бирон, който превръща двора й в една от най-прекрасните градини в Париж. След смъртта му къщата сменя няколко собственика, докато през 1820 е дарена на "Обществото на Светото сърце на Исус Христос". Основателката на обществото, преподобната майка-игуменка Софи Барат, премахва всички предмети и знаци на лукса от обзавеждането до такава степен, че когато през 1905 държават конфискува собствеността, от къщата са останали голи стени и тавани, дворът е запустял и изоставен. Въпреки че намерението на държават е било да я разруши, междувременно доста известни творци и артисти пребивават временно в нея- Кокто, Анри Матис, Айсидора Дънкан. През 1908г. Роден наема няколко стаи. Запленен от чара на сградата и градината, той украсява стените с картини от своята колекция и поставя гръцки и римски скулптури в парка. През 1911г. държавата купува имението. Постепенно изкристализира идеята тази къща да се превърне в музей на Роден и неговото изкуство. За целта скулптурът е готов да завещае творбите си и богатата си колекция от произведения на изкуството на държавата. Музеят е отворен през 1917г.- две години след смъртта на Роден.

Не знам дали защото предният ден се бяхме нагледали на античните скулптури в Лувъра, някак не бяхме толкова впечатлени от скулптурите в музея. Странно е, че те изглеждат по-добре на снимка, отколкото на живо.

Прословутият "Мислител", например, така и не разкри за мен дълбокия си смисъл дори когато го видях в оригинал. Струва ми се, в него авторът тайно е изразил своята представа за себе си като сериозен задълбочен творец и философ, и в резултат на това се е получил един доста мрачен образ. :-))

Известната скулптурна група "Гражданите на Кале".

Много ме впечатлиха тези прекрасни ръце.

.....както и мистичната "Ръката на Бога".

"Целувката"

Чудесната "Ева" на Камий Клодел- скулптурка и любовница на Роден

"Полетът на Икар"

Париж!

Колкото и удивителни да сложа, няма да мога да изразя радостта от прекараните дни в този вдъхновяващ град! Надявала съм се да го видя някой ден, но не съм си представяла, че ще прекарам 4 дни там!

Поводът, който ме отведе в Париж, беше концерт на нашия струнен квартет "Хелиос", организиран от Посолството на България със съдействието на Министерството на културата. Той се състоя в прекрасната сграда на църквата към Музея на инвалидите. Залата беше пълна, дори преди началото на концерта имаше проблем с местата. За концерта мога само да кажа, че мястото беше изключително подходящо за музициране, с отлична акустика, благодатна за камерен състав. Програмата беше доста пъстра- Големинов, Шостакович и Равел- три съвсем различни стила и звучности. Музиката на Шостакович по неочакван начин намери изява в тази зала. Нейната трагична същност реверберираше в тъжното достолепие на целия военен комплекс. Човек неволно се сещаше за жертвите на войната- не само последната голяма, но и от всички битки, водени преди нея. Имахме голям успех, а и самите ние бяхме доволни от изпълнението си. Мисля, че постигнахме едно ново ниво на съвместно свирене. Бяхме абсолютно единни в музицирането-твърде рядък дар като преживяване, осъществим единствено когато свириш с прекрасни музиканти, които освен това са ти й приятели. За тези дни успяхме да видим много неща. Някои останаха за следващия път:-)). Париж страшно ми хареса с усещането на простор, с широките булеварди, с красивите сгради, с историята, която те съпътства на всяка крачка. Голямата ми мечта беше да посетя Лувъра и да видя една от най-любимите ми картини- "Джокондата". Затова отидохме там още в деня, когато пристигнахме.


Реконструкцията на входната част с изграждането на модерната пирамида и огромния комплекс на едно ниво под земята са улеснили извънредно много достъпа до музея. Има много каси и автомати за билети и въпреки огромния приток на хора, опашките са съвсем минимални. Стигнахме дотам доста изгладнели, защото много вървяхме и снимахме по пътя, не бяхме и обядвали. Наложи се да хапнем нещо в кафенето на музея-нещо, което от всяка гледна точка не е за препоръчване- нито като цени, нито като качество.

Лувърът е един наистина чудовищен по обем музей. За да бъдат разгледани всички зали, са необходими около 6-7 часа. В същото време, дори човек да разполага с 2-3 часа, той пак може да извлече най-доброто от посещението си там. На гишето "Информация" са на разположение безплатни карти на най-различни езици. На тях чудесно са отразени най-известните творби, които могат да се видят, и човек може бързо да се ориентира къде точно да отиде. Тъй като го посетихме два пъти, може да се каже, че видяхме почти всичко. Най-интересни бяха отделите на Древния Египет, антична Гърция, древните Месопотамия, Асирия и Вавилон, и разбира се, италианските художници. Ето някои от снимките, които направих там:

Статуята на богинята Нике-изумително предадено движение и порив напред

Венера Милоска- прекрасна! Обикновено никой не я снима в гръб, и жалко, защото всъщност тя има много красив изваян гръб!

Един доста голям крак:-))

Страховит и същевременно красив асирийски сфинкс

Очарователна египетска статуетка

Прочутият писар

"Книга на мъртвите"

Умиращият роб на Микеланджело


Съживяването на Психея от Канова

Усещането, докато гледаш "Джокондата", е изумително. Това е картина, която излъчва невероятна женственост и спокойствие, които сякаш прекосяват вековете и съществуват вечно, завинаги, във всеки миг.

За най-близките хора от детството ни

Днес се навършват 17 години от смъртта на дядо ми. През януари станаха 13 години без баба ми. Наскоро преглеждах стари картички и открих писмата, които дядо ми и баба ми са писали на мен и майка ми през лятото, докато сме били на почивка. Стори ми се много мило, че сме си разменяли писма и картички за един сравнително не дълъг период на отсъствие от дома. Почти всеки ден ходехме в старата телефонна поща в Бургас, където чакахме понякога половин час и повече, за да се освободи кабина и да се обадим вкъщи. Още помня специфичната миризма на непроветрявано помещение, пропито с мирис на пот и пластмаса. Дядо ми беше за мен най-добрият дядо в света. Той винаги имаше време за мен, четеше ми, играеше на моите игри, пеехме заедно песни. Ставаше много строг само, когато се разболеех- професионална деформация, тъй като той самият беше лекар и винаги приемаше моите детски болести много на сериозно. :-))

А баба, какво да кажа за баба, от чиито ръце излизаха на Великден най-вкусните козуначени кифлички; баба, която докато имаше сили, въртеше цялото домакинство, а освен това ме водеше на разходка и на уроци.

Споменът за баба и дядо е някак особено интимен, домашен, уютен. Тяхното присъствие обгръща детството ми като една естествена среда на любов, грижа и много внимание.